Уроки по Joomla можно найти здесь: http://joomla25.ru/

Начало

Островът

Написана от Румен Димитров. Posted in Загубените ръкописи

Събуждам се от прохладния порив на сутрешния бриз, носещ със себе си миризмата на солена нощ. Оставам със затворени очи, нежните му нишки галят челото ми. Прозорецът е отворен, тънките бели пердета са издути като платна на горд кораб в разцвета на славата си. Повдигам се на лакът, в процепа между пердетата е едно безкрайно наситено синьо: небето и водата са се слели в едно неделимо цяло. Претърколвам се през леглото, нейната половина е все още топла и по твърдите чаршафи е останала отпечатана формата на тялото й. Ставам, отивам до прозореца, отмятам пердетата, облягам се на перваза, виждам червената й рокля върху белия пясък. Виждам и нея в синьо зелената вода. Отпуснала се е по гръб и се носи на повърхността, гладка и спокойна като огледало. Слънцето е изгряло от другата страна на острова, пясъкът прелива от бяло към наситено лимоново. Обувам измачканите си светли панталони, отварям скърцащата, зелено боядисана врата, слизам по студените каменни стълби и вече съм навън. Тръгвам напред към плажа, натам, където червената й рокля потрепва свлечена по пясъка, закачена с единия си край по крака на обруления, самотен дървен стол. Викам от щастие, тя ме чува, повдига глава от солената вода и ми маха с ръка да дойда при нея. Събувам панталоните си, сгъвам ги и ги промушвам през рейките на облегалката. Белият пясък обгръща стъпалата ми, леко е хладен и все още мокър, през нощта е валяло, но може и да са следите на прилива. Тичам към водата, тя е толкова топла, дори и сутрин, плувам в солената й вътрешност, стигам до нея и се отпускам по гръб. Затварям очи, водата ме люлее, след малко преставам да чувствам тялото си, то се разтваря във водата, остава у мен само усещането, че съм част от цялото.

Защо не дадох милостиня?

Написана от Румен Димитров. Posted in Подземни поети

(по-точно - защо ограбих просяка умрял?)

Защо не дадох милостиня?
По-точно — защо спестих на просяка ритника,
а после върнах се и го ограбих,
всичко взех му, дето бе изпросил
и в отговор на виковете му за помощ
затворих му устата със юмрук.

Кръгът (Non Serviam)

Написана от Румен Димитров. Posted in Есета

Свободата да избираш те прави роб на избора. Отказът да избираш те принуждава да приемеш една неблагоприятна позиция. Свободата ти да не се подчиниш на волята на мнозинство от съучастници те освобождава от принудата да избираш измежду наложените ти възможности за избор.