http://joomla25.ru/shablony/ - joomla 2.5 шаблоны

Изповедта

Написана от Roumen Al. Dimitrov. Posted in Приключенията на клоуна

—Истината си отиде вчера — каза клоунът, коленичил в изповедалнята.

Свещеникът отговори:

—Ако истината си е отишла, защо трябва да е вярно това, което току–що каза; истината не би трябвало да е тук и ти не можеш да говориш нея вече.

—Не можейки да говоря нея, опитвам се да говоря за нея. Истината си отиде от мене, не зная къде е отишла; тя се сбогува с мен с думите: "Отивам си вече от теб, свободен си вече".

—Откъде знаеш ти, че си говорил с истината? Защо тя ще ти се доверява, кой си ти, че така да мислиш?

—Познавах я, отче, мисля добре; приятели бяхме и мисля, останахме. Аз и бях и слуга, и защитник; но и тя не ме остави невъзнаграден. Дължах й много, а тя ми се отблагодари, уведомявайки ме, че си отива. Помоли ме да оглася последните й думи, но и каза: "Никой няма да забележи липсата ми."

—Изглежда ми като да говориш за някаква си твоя истина, аз пък мисля, че истината е една и не би могло да има повече, понеже те биха си противоречали. Ако истината си е отишла от тебе, то не значи, че тя повече не съществува; тя си е отишла от тебе, може би е защото ти си я разочаровал или че тя те е разочаровала.

—Не ме е разочаровала тя, отче, надявам се, че и аз не съм я разочаровал; разделиха ни може би обстоятелствата.

—Не те разбирам, бедни ми синко. Ако сега ми говориш истината, как ще е вярно, че тя се е отдалечила от тебе; ако ли пък ти се забуждаваш, тогава е безпредметно притеснението ти.

—Наистина, отче, аз съм загубен без приятелката си Истината, тя ми беше като пътеводна звезда в тъмата на всекидневието; приятен спътник през празниците... Непрестанните странствания са ме научили да понасям добре самотата; да говоря с несигуност ме приучил опитът като клоун, трябващ да изхранва прехраната си, развличайки тълпата с евтини и нетрайни трикове.. Загубен съм наистина без истината, но не по–малко объркан бях и с нея. За мен не се променя много и разбирам думите й, че няма да забележа липсата й.

—Аз бих я забелязал, синко... Ето, ти ми говориш неща, на пръв поглед не лишени от логика, но аз някак не мога да възприема като истинни. Сякаш наистина истината си е отишла без да забежа липсата й. Ако е вярно това, което казваш, тогава ти говориш истината и тя е още тук. Изглежда да има някакво противоречие...

—Наистина, отче, съществува този парадокс. Този парадокс е дете на злоупребата със словото. Словото, любимото дете на истината, я изяжда, за да се възкачи на нейния трон и за да управлява. Словото е, което е заместило истината; истината е забравена и забранена.

—Излиза, че говорейки, ти се отдалечаваш от истината и следователно е вярно това, което ми каза в началото.

—Наистина, отче, вие ме разбирате. Че нещо е вярно не означава, че истината съществува. То е вярно само в неговата съотносителност спрямо други твърдения.

—Означава ли това, че ти може би си се излъгал, твърдейки, че истината те е напуснала?

—Не зная, може би дори не съм я и познавал. Изчезнало е нещо, което изобщо не е съществувало, тогава не бих имал и повод да съм тъжен.

—Може би дори не си говорил с никого вчера?

—Да, отче, мога и тук да греша... Може би просто съм огорчен от нещо, което дори съм и забравил, толкова е било незначително. Изглежда като да е било илюзия. Ето, и сега не ви виждам, отче, и не съм сигурен дали говоря с вас.

—Ние сме на този свят временно, и ще си тръгнем, и после ще е като да не ни е имало. Суета е всичко, синко, минава и отминава. Истината съществува и без теб, а ти за нея си един неизвестен нищий. Заблудил си се, искало ти се е да си говорил с истината, да я познаваш, похвален е наистина стремежът ти, но знай, че не ще можеш да се доближиш дотолкова до нея, че да можеш да я пипнеш дори. Което вчера си осъзнал е, че не ще можеш да я достигнеш, че е невъзможно да й бъдеш приятел, но само слуга, харесва ли ти или не, ти си принуден да избираш между службата при нея и свободата, но без нея.

—Прав сте, отче, признавам правотата ви. Човек като мене не може да е слуга на истината, но само неин равен; когато това е невъзможно, той остава без нея. Не зная за какво ми е свободата, без да мога да я споделя с истината, мислех, че истината ще ме направи свободен, но истината е, че и слуга не бих могъл да бъда, па макар и на истината. Излиза, че аз съм си бил по-скъп, отколкото истината е била за мене; това не ме натъжава нито за миг, нито ме кара да се чувствувам виновен. Не обвинявам и истината, че не е оценила вярността ми и не ме е възнаградила за нея, тя остава мой приятел, макар и далече от мене.

—Искрен си, приятелю, искрен си и към мен, както и към себе си, а предполагам и към всички. Личи ти, че си бил и близък с истината, останал си й верен, ако и тя да не е покрай теб сега. Не казвам, че бидейки искрен, ти говориш истината; ти говориш така, както знаеш че е, макар и твоето знание може би да почива на едно напълно погрешно познание, предадено ти по–рано, когато ти не си познавал истината така добре. Да, днес вече е по–трудно да повярваш на нещо очевидно, защото ти вече знаеш, че истината не се крие зад красив параван, но избира една особена маска, която трудно може да бъде описана, защото описана, тя би била наполовина свалена.

—Съзирам логиката ви, отче, но не разбирам защо й е на истината да се скрива. Нали ако всички я познаваха, всички щяха да са щастливи?

—Щастлив ли ставаш, приятелю, сутринта, когато се погледнеш в огледалото? Огледалото рядко лъже, но колцина ценят у него тъкмо това му качество? И истината, подобно на огледалото, се открива за очите само когато те гледат в нея, но ако знаеш къде да я намериш, защо ще ти са очите, за да я откриеш? Не тя ще дойде при тебе и ще те потърси, не тя ще ти заговори, но ти ще тръгнеш да я търсиш, дори когато я откриеш, пак няма да получиш нищо от нея, защото ти не си търсил, за да бъдеш възнаграден, но но за да бъдеш сам открит. Ти се откриваш, за да останеш скрит; скрит изпълваш цялото пространсво, както е навсякъде истината.

—Така добре говорите, отче, като просветлен, като пророците; без да ви разбирам напълно, зная, че зад невидимата преграда, отделяща ме от смисъла на думите ви, един приятелски дух ме води като светлина по тъмния път на кервана, което ме кара да се съмнявам, дали не съм се заблуждавал в скръбта си по истината.

—Ти скърбиш, приятелю, но защо? Не ще имаш това, което желаеш, а това, което имаш ще загубиш. Ако обаче търсиш, ще намериш неща, които не си търсил и ще получиш подаръци, които не си си пожелал. Ще подариш най–скъпите си вещи, ще пропилееш най–щастливите си мигове. Защо скърбиш сега, приятелю, навместо да се радваш, че изпитваш тази благородна тъга.

—Истината говори от вас, отче, да, вслушвам се в скриптежа на обувките си по този път, взирам се в тъмнината, упоен от миризмата на самия път и тъмнината. Нека ви благодаря, отче, за търпението, с което ме изслушахте, мисля, че достатъчно ви се натрапих с моите объркани мисли, да, сам не съм сигурен в това, което казах, много повече съм уверен в неверността им, отколкото в истинността им.

—Не ще ти наложа жертви за опрощението ти, синко, защото виждам, чe сам търсиш...

Клоунът стана отиде в ъгъла и поледна към олтара, коленичи и оброни глава върху сключените си длани. Свещеникът остана в изповедалнята, после излезе. Клоунът си беше отишъл. Свещеникът излезе и внимателно затвори вратата на църквата, заключи я и заслиза бавно по хълма надолу.

Проповедта

Написана от Roumen Al. Dimitrov. Posted in Приключенията на клоуна

Що е истина?
Йоан, 18:38

—И тъй — започна проповедникът — Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса, и Му каза: Ти Юдейски цар ли си? Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене? Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и твоите свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил? Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството ми не е оттук. Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото аз съм цар. Аз за това се родих, да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас. Пилат Му казва: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и казва им: Аз не намирам никаква вина в Него.

Проповедникът затвори евангелието и погледна към слушателите. Клоунът стана от мястото и запита:

—Защо Исус не отговаря на Пилат?.

—Пилат е неуверен и страхлив, той се страхува да научи отговора и отива да се допита до тълпата. Тълпата не познава истината и не се интересува от нея, тя е фанатична и всесилна; но и лесно поддаваща се на внушение. Тълпата е стихия, унищожителна сила; но и поддаваща се на управление. Тълпата е решителна в своята безпросветна увереност, тълпата е изпълнител на анонимни желания. Пилат се страхува от тълпата и й се подчинява, той няма достойнството да й се противопостави, той се оставя да го води настроението, двулично застава и на страната и на Исус и защитава тълпата едновременно. Въпросът му има за цел да подиграе Исус, като омаловажи с насмешливия си въпрос свидетелството за истината. Отговорът на въпроса му дори не го интересува, за Исус е недостойно да отговаря на насмешката му и затова премълчава отговора.

Клоунът стана отново, засмян, и заговори от своя страна:

—Пилат изглежда да не поставя въпрос, а слага край на разговора. За него Исус е невинен, той не намира вина у него, т.е. противоречие със закона, следващо от предишните думи на Исус. Пилат пита Исус дали е цар, и Исус не отрича, Пилат приема думите на Исус за верни, без да иска от него доказателства за тях.

—Исус вече е дал доказателствата, комуто е сметнал за нужно. Вярата няма нужда от доказателства. Блажени ония, които са повярвали, без да са видели. казва той на Тома.

—Тогава блажена е тълпата, понеже тя вярва без да иска доказателства. Пилат иска да каже на Исус, че истината е от тълпата. Като изкусен в разговора той изоставя твърдението си без да го доизкаже, но аз сега ще го направя наместо него: Шо е истина, щом отвън вилнее тълпата? Тълпата има противоположното мнение, истината не я интересува, тя се води от своя нагон към справедливост. Тълпата е винаги онеправдана, иначе не би било и възможно да се направлява нагонът й. Този нагон изключва извисяването на индивида, задоволяването му се осъществява в опиянението от разрушението на нейните идоли.

—Исус не е идол, но жив Бог, дошъл за даде надежда тъкмо на тези онеправдани, на бедните, които ти наричаш тълпа. Наистина, някои го следват, други не, погубва го завистта на фарисеите и книжниците. Не е виновна тълпата за участта му. Исус знае това и им прощава с думите Прости им господи, защото те не знаят какво правят. Пилат взима само привидно страната на Исус, насърчавайки и той така тълпата.

Клоунът погледна тъжно и замислено към олтара. После каза:

—За тълпата Пилат е също такъв враг, какъвто е Исус. Наистина, тълпата е подучена от първосвещениците, насъскана е като вярно куче от тях. Тя мрази и Пилат, но се и страхува от властта му. Пилат няма абсолютната власт над тълпата, и той се страхува от нея, от ожесточеността, с която тя иска унищожението на някой, който би могъл да я изведе от нищетата й. Той ненавижда лицемерното й поведение, това го ужасява, сякаш виждайки се на мястото на Исус. Тълпата иска от него да го осъди на смърт, не искайки сама да се оскверни, тя го изнудва по един жесток начин, той също е една нейна жертва, макар и оставяйки жива. Пилат е ужасен не само от стихийността й, но от лицемерието й и коварността й.

Проповедникът вдигна ръка в знак, че иска да каже нещо. Клоунът го видя и му кимна. Проповедникът каза:

—Тези нещастни хора, те са посрещнали Исус само преди малко време като цар, искали са да видят царя, който да ги поведе против Пилат, но те остават разочаровани от Исус, той не е този, когото са очаквали да видят. Книжниците само това и чакат и лесно ги подучават да се обърнат против Исуса.

Сега стана един грозен младеж с протрити дрехи и заговори:

—Преди още да са го видели, те са чули за него, някои са и го слушали, отишли са специално, за да го чуят, да получат своето опрощение, да получат своята оневиненост, която да е отплатата за тяхната онеправданост. Поне в техните очи така изглежда справедливостта и те отиват да я изконсумират, да чуят думите, които очакват. Наместо това те трябва да чуят думи, които са им неудобни, които отричат даденостите, онези дадености, които са възприети като удобство, с което никой не се разделя просто доброволно. Те трябва да чуят, че не е праведен оня, който се гордее с праведността си, че анонимността не прикрива отговорността и че колективната съвест не замества собствената. Срещу освобождаването от някои строги правила се иска като че ли много по-малко, но колко мъчно се оказва отведнъж прилагането му. Това е индивидуалната отговорност зад всяка постъпка. Не правете на другите това, което не искате те да правят на вас. Не съдете, за да не бъдете съдени, защото с каквато мярка съдите, с такава ще ви се отсъди. Дори и срещу това мъчно да бъде спазвано правило не се обещава нищо, освен че може да се приеме като крачка във вярната посока по един несигурен път, за който не се знае нищо определено: нито колко е дълъг, нито дори накъде води; нито дори е правилен. Път — неизвестност, която не дава основания за надежда на никого. Исус говори истината, сам несигурен дали от нея ще произлезе увереност в ползата от нея: Не съм дошъл, за да донеса мир..., но кому биха се харесали тези думи. На това отгоре и Аз съм пътят, истината и живота.. Звучи наистина успокоително, ако вече си откъм праведната страна, като онзи кротък, богат младеж, който спазва всички, всички закони и е готов на повече, за да е сигурен, че е на прав път. От него се иска и да разпродаде всичко и да раздаде спечеленото на нуждаещите се. Вероятно той би направил и това, но той и знае, колко малко би им помогнало този подарък. Знае и го Исус, който също трябва да се раздели с обичани от него неща и да ги раздаде на тези, които не биха и знаели какво да правят с тях. Тези, които искат толкова много от него, ще го обвинят, че им е дал нещо, с което те са станали по-нещастни. Да, тълпата е готова да приеме неправдата, това приемане тя приема, че е заплатила с монетата на своята праведност, но когато някой извика, че тази монета е фалшива, това е, което тези хора не могат да приемат и не могат да му простят.

Клоунът отново стана и каза:

—Исус отговаря на въпроса дали е позволено да не се плаща данък на кесаря с думите Кесарювото кесарю, а божието Богу, държейки в ръката си монета с лика на кесаря. Тази е монетата, с която питащият иска да откупи вината си и да купи праведността си. Възможно ли е с една монета, имаща една относителна стойност да се откупи едно наистина истинско, неподдаващо се на подправяне качество, на думи често презирано, но само дотолкова, доколкото това се смята за сила или дълг.