Шаблоны Joomla 2.5 здесь: http://joomla25.ru/shablony/

Кръгът (Non Serviam)

Написана от Румен Димитров. Posted in Есета

Свободата да избираш те прави роб на избора. Отказът да избираш те принуждава да приемеш една неблагоприятна позиция. Свободата ти да не се подчиниш на волята на мнозинство от съучастници те освобождава от принудата да избираш измежду наложените ти възможности за избор.

Роден под знака на загадка в един обсаден град, Изидор умира в друг обсаден град. Кръгът се затваря.

Твоята позиция, макар и случайно различаваща се от представите на мнозинството за правилност, не се приема от него като възможност, различна от предложените, а като заплаха към установения ред, понеже отказът от избор поставя под съмнение правилността на наложените от него възможности. Мнозинството е заинтересовано от представянето на различните интереси на съучастници в него като единствено негов интерес. Съучастниците в мнозинството разполагат с пълномощия, придадени им от увереността им да притежават правото да упражняват насилие. Невключените в мнозинството, тези, които са малцинство, не могат да си позволят противоположна позиция спрямо мнозинството. Естественият стремеж на малцинството е да стане мнозинство, способно да налага своите правила на други малцинства. В интерес на малцинството е чрез присъединяване по подобие да привлече достатъчен брой съучастници към себе си. Малцинството също не би понасяло твоя отказ да избираш. Ти си поставен поради отказът ти да избираш в позицията на губещ спрямо всяко мнозинство или малцинство.

Нежеланието ти да бъдеш роб на избора не те освобождава от принудата да избираш между бездействие и съучастие. Свободата ти е отсъствие на желание за съучастие, предизвикано от избор, който за тебе не е избор, а принуда. Принудата те отблъсва от избора между неотличаващи се възможности, ти не приемаш разликите между тях като важни, отказваш да се подчиниш на принудата да приемеш колективното мнение като собствено и излагаш собственото си мнение като несобствено спрямо групата, в която съществуваш като един от съучастниците в нея. Групата ти осигурява необходимата закрила срещу други групи, ти не можеш да си позволиш отказа от нейната закрила, но не си и готов да жертваш свободата си за да заслужиш тази закрила. Виновността ти по отношение на групата възприемаш като извоювана невинност, отказът ти да служиш на интересите на групата празнуваш като освобождението от отговорност на поробения, без да знаеш какво да правиш с отвоюваната си свобода, предназначена именно за да имаш избор, а не назначение, което да трябва да изпълниш.

Правилата, срещу които се съпротивляваш, са установени непрозрачно, мълчаливо и в твое отсъствие, вътре в групата. Според най-общото от тези правила всяко действие е правилно, когато то не предизвиква забележима съпротива сред останалите членове на групата. Това е, което те отблъсква да избираш: не да бъдеш роб на избора, а да си роб на правилата.

Неприемането на правилата не е престъплението, заради което заслужаваш наказание. Правилата предполагат избор, който да е правилен или поне да не се отклонява прекалено от съгласието. Отказът ти да избираш се свежда до избора ти да бъдеш отстранен от групата и да се лишиш от удобната й защита. Оставането ти вътре в нея трябва да предизвика упражняване на наказателни въздействия върху теб, което ще е цената, която ще трябва да заплатиш срещу твоето престъпление. Ако направиш избора, към който си подканен, това ще е подчинение на правилата на групата, ти ще си съучастваш в укрепването й, това ще укрепи силата на защитата й, като намали собствената ти съпротивителна сила. Ако успееш да избереш и правилно, то ти ще бъдеш и възнаграден с милостта и благоволението й. Ако успееш и да повториш правилния избор, то можеш и да получиш по-благоприятна позиция вътре в групата, но то ще те подчини още повече на правилата й Отказът да избираш ще се приеме от нея като съмнение в правилата й, подронваща единството й, което тя не може да си позволи да подкрепя. Съмнението в правилността на установените правила тя трябва да подтисне безусловно и ти трябва да си готов за това, когато обявиш отказа си да избираш. Мълчаливият ти отказ е посегателството въху останалите съучастници в групата, не съмнението в необходимостта от избиране е, срещу което те ще се борят с теб. Техните правила заместват истината, тя бива отстранена и принизена до название за външна причина, нямаща влияние върху правилността на правилата.

Истината се подменя с правила, отразяващи представата на групата за удобство. Удобството на групата противоречи на външната причина, защото то предполага неизменност и независимост от отдалечени, външни прояви на влиятелност. Външната причина се подмененя по необходимост с осезаема вътрешна, подвластна на възможността да бъде изменяна спред представите за удобство. Неправилната ти позиция на съучастник, заета от тебе вътре в групата ще бъде порицана, но все пак предпазена от отчуждение, нейното предназначение ще бъде сведено до образец за поправяне и като отправна точка за обосноваване на нуждата от усъвършенстване на установените правила. Неправилната позиция ще бъде представена единствено като воля, изразена под влияние на чувства, които ще бъдат уважавени, но няма да бъдат поощрявани.Благоразумието, към което ще се опитваш да насочиш, ще бъде пренасочено към неразумност,защото благоразумието в групата е събрано в установените правила. Неправилността, действието не по правилата, се довежда до незначителност поради непълноценността си.

Волята ти можеш да изразиш и като покажеш липсата на воля у теб. Безволевостта си трябва да отстояваш по-силно отколкото отказа ти да се подчиниш. Подчинението на насилие, макар и съзнателно, или отказът от правото да избираш не е непременно избор между две противоположности. Изборът не може да бъде наречен правилен, нито погрешен, доколкото той е в рамките на установените правила, той е участие в упражняването на право. Упражняването на право е задължение, правото се обръща в безправие. Два избора, един след друг, избиращи противопоставени възможности, не премахват наличието на съществуването на два избора, защото не решението е важно, но броят на еднаквите решения, които се борят помежду си за правилност.

Принудата да избираш, било под натиск вътре в групата или при подчинение на заповед, издадена от авторитет, избран от участниците в нея, ти дава предимството да бъдеш освободен от виновност за последствията от избора ти. Освободеността от виновност не замества собствената ти представа за невинност. Виновността предполага правило, срещу което е сгрешено, невинността е съгласие със собствените ти правила. Изборът без принудата на необходмостта може да те доведе до виновност, но може и да те освободи от виновността на бездействието и подчинението. Невинността предполага бездействие, но бездействието не води до невинност. Бездействието води до виновност, когато улеснява принудата да се избира. Отказът от избор причинява невинност, както свободата на избора оневинява действията в резултат на избора.

Изборът, който ще направят другите без теб, няма да промени отношението ти към тях. Изборът ще раздели мнозинството на малцинства, в които ти няма да взимаш участие, но ще можеш да избереш някое като допустимо за разбиранията ти. Избраното от тебе малцинство ще е вероятно загубилото избора, това е, заради което ще му симпатизираш без да приемаш повечето от правилата му. Ще се окаже, че и останалите малцинства, взимали някога участите в мнозинството, ще са разделени поради избора, в който те са участвали за да не нарушават правилата. Наличието на малцинства отново ще затвори кръга и ще опровергае правилата. Ти ще се окажеш в правилната позиция, когато тази правилна позиция няма от кого да бъде оценена.