http://joomla25.ru/shablony/ - joomla 2.5 шаблоны

Димитър Воев

Написана от Димитър Воев. Posted in Любими поети

Мога да кажа почти съвсем точно кога точно за пръв път видях Димитър Воев. Това беше през май 1987 година, точната дата не мога да си спомня, мисля, че трябва да е било по–скоро началато на месеца; имах ужасен зъбобол, който ми поразмина от слушането. Мероприятието са казваше Младежка рок среща, трябва да е била първата; мястото — лятното кино в тогавашния Парк на свободата. Изкушавам се да приложа една не съвсем сполучлива снимка от моя архив, но тя може би е най–добрата от общо 6, които съм направил на Кале. На снимката е и Васил Гюров. Не мога точно да кажа кои групи точно бяха на тази младежка рок сцена, във всеки случаи бяха Параноите и Тестамент (за това име не съм съвсем сигурен). Помня, че Кале ме порази тогава, бяха толкова по–различни от общо взето сивия униформен фон; особено впечатление ми направих текстовете — така необичайни за онези години, но също и музиката.

Разхождайки се по "Славейков" в първите дни на 2000 година, влизам в една дископродавница, питам за диск на Нова Генерация, да, имало едно единствено останало копие от един единствен издаден диск. Изразходвам за него една незначителна сума и мога да слушам тези мечтани спомени от ония години. Седем години след смъртта на Димитър Воев (1965-1992) неговите неща се намират така трудно. Да, имало нещо издадено някога, отдавна е изчерпано обаче, да, има касети, но защо ги няма на дискове, да има страница на Нова Генерация, но тя е така трудно достъпна. Затова и слагам тези прекрасни стихове тук, които далеч не са всичко, но все пак с надеждата, че ще бъдат по-достъпни за нуждаещите да ги прочетат.

Още... (Интервюта)


Ловец на сърца

Бързо изкачих стъпалата.
Спрях се и видях сам вратата,
която твоя ключ пред мен заключи.
Трябва да си тръгна в този случай.

Преждата сега навиват каменни ръце.
Аз надежда ще посея в празното поле,
за да мога някой друг път теб да уловя.
Аз завинаги ще съм ловецът на сърца.
Във Вечната любов аз не вярвам.
Вярвам или не, за нея проповядвам.
Истински сърца ще потърся
за да уловя с гордостта си.

Ловният сезон започва.
Искам аз да съм готов
в твоето сърце да вкопча
моята стрела любов.


Суета

Задъхан бързам през снега,
натрупан вътре в мен.
В редици бронзови лица
възпяват химн студен.
Не се нуждая от сълзи,
задръж си ги във теб,
защото всъщност, грозна си,
когато плачеш за мен.
Някой рицар е до мен,
но кой е всъщност?
Свали си шлема и кажи:
ти кой си всъщност!
Ковачът ми кове кръвта,
която ще ти дам.
Освободени от срама
ще стигнеме до там,
където заедно с вълка
ще търсим във степта
един изпълнен с тръни път,
лишен от суета.
Безидейна суета -
рамка златна, на врата.


Само двама

С тебе май сме само двама,
малко, но не съвсем.
Продължаваме играта -
аз със теб и ти със мен.

Даже никой да не чува
наш'те песни засега,
корабът ще си пътува
във морето от неща.

Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.

Нестинарките във огън
влизат с босите крака,
ние с тебе ще докажем,
че има смисъл от това.

Който иска - да се маха!
Ние с тебе ще вървим.
Не е време за уплаха.
С огън нека да горим!

Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.

В спомените си от детство
няма да се връщам аз.
Пътят, който ни остава
е в очакване пред нас.

Видеото ни представя
чужди клипове безброй.
В клипа на живота собствен
аз съм главният герой.

Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.


Острови

Твойте черти
променят се с дни
и аз не разбирам
каква си всъщност.

Ти си звезда,
но с малка цена,
купува те всеки,
за който изгаряш.

Острови тъжни
са наш’те съдби,
дълбоки морета
ни правят сами.

Толкова дълго
натам се стремях,
но да достигна
до теб не можах.

Но всъщност,
вече не искам,
тръгвам си сам
и замислен.

Тъжен човек
гледа към теб,
обвит във кълбо
от празни надежди.

Ти ще летиш
със лодката си
и ще разцепиш
вълните пред него.


Празен влак

Червен е влакът през нощта,
когато кара той съдбите ни,
а ние сме на гарата,
за да останем само зрители.

Празен влак пред нас минава,
ще го хванем ли до края,
или просто ще вървиме,
докато се изтощиме.

Забравил своя син билет,
ще те докосна за раздяла
и тръгнал някъде напред,
ще се превърна в точка бяла.


Айше

Аз стъпвам във следите,
които са от теб.
Над пясъка платинен
е твоя силует,

и виждам във безкрая
червени блясъци,
над които с теб летяхме
в пустинни празници.

Ръцете ми ще търсят
момичета - дървета,
в които ще дълбая
на спомена портрета.

Айше, Айше, Айше,
очаквай ти деня.
Сам изгрева възседнал
аз теб ще отнеса.

Посвещавам тази песен на момичето,
което първо научи името и.
Завинаги.
От мен.


Нарцис'88

Лилава блуза
облича ревността
и сяда тихо до мен.

А твойта обич,
която търсих аз,
стои със надпис "платена".

От моята любов
аз няма да ти дам,
ще се обичам сам.
Невидим празник
води нов живот,
промяна искам да ям.

И реалистът
прави грешен ход,
но връщане в играта няма.

Аз няма, няма, няма,
няма да ти дам
това, което искаш,
обичай си се сам.


Площад на сестрите

Хващал ли си ти момиче,
пърхащо с криле,
стискал ли си го със длани
докато умре.
Ти искаш да го обичаш
в пясък от луна,
знам, че твойта шизоидност
ще спаси света.
Това е един площад
на сестрите със цена,
от Ханой до Сан - Франциско
на моя кораб са платна.
Самураи - фанатици
от години спят,
няма кой да ги разбуди
да те защитят.
А сестрите се усмихват,
махат със ръка,
аз за тях издигам къща
топла в есента.


Ледове

Вълни от северен океан
заливат моя бряг голям
и аз като една скала
замръзвам бавно под леда.

Виждам аз,
няма да има промяна.
Защото знам,
топли вълни няма.

Леден, леден, леден
е и моят ден.
В ледове потъва
слънцето във мен.
Хлебарят вади топъл хляб,
но аз не мога да го ям.
Душата ми изпитва хлад
и моят глас е в лед скован.

Ела със мен
в моята ледена стая
и там до теб
студено аз ще мечтая.

Леден, леден, леден
е и този ден.
В ледове потъва
слънцето във мен.

Няма да мога да разбера
това, което е всъщност
животът ми.


Изповед

100 брадати социолози виждам, вървят напред.
Нещо явно ги тревожи, може би изискват ред.

Черни въглени скучаят върхумоята съдба.
Знам, че те ще се разкарат, ако свърши с тях света.

Аз съм едно плашило, аз съм едно дете,
аз съм пространство сиво, аз съм Де Де Те.

В мен умрели са съдбите, милиони приказки.
Спрете, искам си парите, които вложих във мечти!

Тъжен сезон е този кон, с който препускаме ние.
Аз ще мълча, ти ще мълчиш, а вълк в гърдите ни вие.

Милионер тълпите води, в култ издига своя нрав.
“Питай църквата бе, чичо, според мен това е грях.”

По-добре мети с метлата, по-добре да съм идиот,
но ще стрелям във главата аз на всеки философ.

Сексът, това обичам. Сексът, това си ти.
Сексът, това променя милионите съдби.

Няма никаква надежда. Няма, няма да се спра.
Няма да съм чужда прежда, за пуловера съдба.

Резигнация не искам аз във моята кола,
щом съм тук, на аутобана, предпочитам скоростта.

Балерини във балета редактират своя танц.
“Моля ви, играйте честно! Знам, че няма да е лесно!”


Пръстена на живота

От ужас грохнал е денят,
по който стъпват великаните,
но замъкът на твойта плът
ще изцери на звяра раните.

Брилянтен облак е духът,
във който ти и той отплавате,
а мойте черни знамена
ще се разкъсат над океаните.

Безмислена е младостта,
която лесно получаваме,
в сребро скован ни е срамът,
в смъртта и него ще оставиме.


Човекът змия

Влизам тихо
в мойта стая
и се свивам
на кълбо.
Аз съм змия
и не желая
да говоря
с никого.
Кожата неща
да сменям
през последния
сезон,
само тихо
ще мечтая
за отминал
слънчев стон.
Рисковано е
да открия
моя истински
портрет,
по-добре
да си отида,
за да бъде
всичко в ред.
А езикът ми
ще съска
както никога
преди
и зъбът
отрова гъста
с твойта плът
ще сподели.
Никой,
никой
и днес
не пожела
живота си
да свърже
с една
студена змия.
Аз съм останал
сам от своя вид
и съм безсмъртен,
като бог велик.


Черно танго

Нейните стъпки
моите бързо намират,
спрели в луната
точна стрелба.
Раз, два, три, ла, ла, ла,
раз, два, три, силна магия,
дансингът плаче,
черен, недостижим е.
Това танго
е в облаци цяло,
черно танго, за нас
последно начало.
Фрак съм облякъл
в тази звездна интрига.
Руската водка
засилва страстта.
Раз, два, три, ла, ла, ла,
раз, два, три, тя ми намига,
виждам, всъщност
нейното име е “смърт”.
Часовникът трак, трака,
стига вече си дишал,
свърши си дните,
сега си просто излишен.


Новата ми кола

Кадилак, Форд, Ситроен...

Огнено сини фарове светят,
завоите взимам все едно, че летя,
вие имате всичко в света, без мене,
аз имам само тази кола.

Скъпи дрехи всеки облича,
всеки се чувства добър интригант.
Ние всички участваме в Светата притча,
но не всеки има за играта талант.

Автостопът е малка измама.
Качвай се! Ще те взема със мен,
но трябва да си наясно с нещата,
методът “спиране” е забранен.

Слаби мускули тихо ридаят,
няма да бъдем вечно сами.
Попитай чайката, какво представляват
сребристите рибки със тъжни очи.

Хей, кардинали с усти кадифени,
къде е вашата вяра с крила?
Вие имате всичко в света без мене,
аз имам само тази кола.

Лирика, епос, драма - това е
стълбът, който държи света.
Подръж го и ти, мен вече ме няма.
Аз съм с моята нова кола.

Новата ми кола това е катафалката.
Моята нова кола това е катафалката.


Мухата

Мухата в играта, играта в муха.

Аз хвърча към тебе, ти летиш ли към мен?
Прозорец отворен затвори, за да спрем.
Крилцата ми сини, сини, нини, на.
Здравей, как се казваш, аз съм твойта муха.

Убийте мухата, тя пречи сега,
от два до четири нарушава реда.

Цяла зима чаках, за да дойда при теб.
Не ме ли очакваш, защо си толкова блед?
Очите ми зелени, зелени, нени, на.
Играй с мен, че ще плача, аз съм твойта муха.


Със теб

Не знам дали
прегърнал съм деня,
в чийто образ
скрил се е съня,
но не искам
в мисълта си
да се спра.

Защо вървиш
по чуждите следи
и не сънуваш
своя сън дори,
и защо
сам си скрил
мечтите си.

За теб и мен,
за всеки един от вас,
до края на дните си
ще пея аз
и с меч в ръка
убий сам
свойта самота.

Със теб ще полетим
над сградите,
със теб живея аз,
със теб
ний ще се удавиме,
това зависи
само от нас.

Със теб
ще достигнем колоси,
със теб ще сме от тях,
със теб ще спасиме
себи си
от лицето
на всеки от вас.


Безнадеждност, моя любима

Сянката, която хвърля,
има форма на жена.
Силуетът й е бронзов,
мит в египетска ръка.

Тя се казва Безнадеждност,
но има вид на фотомодел.
Еротична до метежност,
истинска като море.

Тя стъпва, тя стъпва,
тя стъпва пред мене само,
тя плаче, тя плаче,
тя плаче нощем с мен.
С вид на френска пеперуда
тя разсича моя ден
и запалила колата
ме превръща в нож пленен.

Но не мога да я съдя,
пратиха ми я в нощта,
в която аз със детски крясък
влезнах във света игра.

Ти се казваш Безнадеждност,
скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,
татуиран с теб ще умра.


Роман

Всяка вечер книгата отварям,
това е моят любим роман,
в който героят го обезглавяват,
когато разбрали, че не иска да е сам.

Няма религия, няма вяра,
която да иска от теб
сам да се затвориш в гола стая
и да се превърнеш във портрет.

Какво ме засягат, питам ви всички,
тези преминали стари войни,
не искам нищо за тях да зная,
животът е днес, а не в минали дни.
“Копеле” всяко дете се нарича,
щом е родено на този свят.
Не ме интересуват ваш’те измислици,
детето е истинско и без брак.


Зона опасност

С вериги стегнал си скалите,
за да са здрави тези дни,
когато ще текат реките
през твойте очни падини.
Намираш се във зона "опасност"
и стъпвай тихо мълчешком,
сърцето свило се натясно
ще търси своя вечен дом.
Предай, предай ме с чиста съвест,
а аз ще гледам отстрани
и докато ме тъпчеш властно
ще те попитам "Как си ти?"
В сребро скалите горе светят,
но няма да ги стигнеш ти
в кошмари моите портрети
зловещо ще навяват "спри".


Танцът на машинописката

Пиша, пиша
дълго пиша
но машината
не диша.

Чукам с пръсти
побелели
настроения
недели.

Зад вратата
стои съдбата
тя диктува
с днешна дата.

Протоколи
формуляри
чакат моите
бледи длани.

Няма смисъл
от фризура
щом любов
не съществува.

Никой няма
да поиска
да лети
с машинописка.

Свършва моето
работно време
нощни лампи
танцуват с мене.

Аз съм твърда,
безразлична
винаги нежна
но не лирична.


Магьоснически бал

На изток от съня, на демона в кръвта,
решетки от ръце затварят някого отново.

Хетери от брокат поглъщат твоя свят,
разкъсай плазмата, за да си пролетен отново.

Довиждане Китай, бял дракон в огнен чай,
докато ангелът във мен ще се завърне при теб отново.

Любовното море привлича своето дете,
а корабът си ти и ще потънеш пред нас отново.

Магьоснически бал, аз искам твоя кръг
от вечни колене, за да танцувам сам отново.


Последната вълна

Аз:

Спокойно Старостта
разтвори своя шал.
Денят се скри в часовника
и спря.

Стените в тази стая,
в която бих живял,
се приближават бавно
в индиански бавен ритуал.

Изпразнени от мидите черупки
изяждат пяната сега,
под стъпките ни в пясъка
остават дупки,
в които се разлива
последната вълна.

Старостта:

Завиждате на тази злоба,
която идва от вас.
Завиждате на мойта сила,
която имам над вас.

Знаете имената си
в големия сив карнавал,
но не знаете как да плачете,
а плачът ви е чист кристал.


Момиче без спомени

В кафяво си облечена за мен,
със дълги, сини мигли.
С прическа като на олигофрен,
изстрелваш своите флуиди.

Видях те, още като те видях
да лъжеш променено,
но в цялата индустрия разбрах,
че ти си нещото за мене.

Момиче без спомени
без противни спомени.

Виновна ли си, че си по-добра
от всичките богини.
Защото те досаждат с вечността,
която им отива.

Не вярвам да се умориш
да чувстваш, че ме няма,
защото щом се появявя
във спомен ще остана.


Градината на света

Пророкът:

Орелът кацна на земята,
голям е като слънце с огнени черти,
от погледа му идва вятър,
разпръснал всичките съзвездия преди.

Виж колко е нещастна,
науката, в която вярваш ти,
тук пише "Идва краят".
И никой няма да прости.

Дебели учени не вярват,
че са погълнали напразно
цял живот.
На стройни дипломи се радват,
които маршируват с триумфален ход.

На пътя виждат всички -
бариерата стои,
един железничар смутен
ме гледа с питащи очи.

Моралът, чичко застаряващ,
се чуди как да се самозадоволи.
Приел е ролята на страдащ
и гледа по паважа в публичните дни.

Войската е богатство,
което имаш ти
те чакат в твоя поглед
вселената да се спаси.

Малката лигла:

Задъхано приличам,
разкъсано живея,
след свойте стъпки тичам
и плувам във мъгла.
Сега!

Не, не, не, не обичам
да, да, да, да живея.
И всяка сутрин плача
в градината на света.

Не да не да не да не да не викам
Не да не да не да не да не пея
Не да не да не да не да не скачам
в градината на света.

Градината на света.


Обичам

Влакът кара ръждясали сълзи.
На въжето обесен ден виси.
Аз обичам да се повдигам
над мислите
и да гледам как си отиват
птиците.

Аз обичам да се издигам
над църквите
и да гледам как се усмихват
мъртвите.

Капки мокрят предното стъкло,
някой кара в моето легло.
Зад завоя пътя излетя
и остави старата лъжа.


Берлин

Das Leben in Berlin ist wunderbar!

Разтвори слънцето
желязната врата,
и дъжд от светли точки
заваля над мен.

На път сме тръгнали,
но пътя е във нас,
и карта няма,
няма пътен знак.

Берлин, Берлин,
обричам те сега.
В един шинел изтъркан
чакаш своята душа.

Берлин, Берлин,
в пътека от съдби
по улиците нощем, моля
стъпвайте сами.

Дрънчат веригите
в скованите сърца,
а катедралата заплака
за света.

Камбана бие,
ражда се дете.
Животът слага в красотата
свойто грозно "не".


Част от колекция

Една пеперуда
до мен долетя
от източен вятър довяна.

Донесе ми прстен
и силна вода
от живите дни на океана.

Видя на дъската
своите сестри,
пробити с карфици,
и тихо заплака за мен,
за моите убийци.

Аз съм пеперудата
на тази дъска,
забодени с другите
сме част от колекция.

Кърфиците бляскави
бяха наши мечти,
но само свободни от тях
отново ще летим.

Изгрява на тъмен фон
сладка луна
и казва: "лапни ме,
защото съм цяла".
Така ще попитаме
горския цар
и той ще прошепне:
"вадете иглите!"

Защото пеперуди
с игли не летят,
острието пробожда
душите.

Обичаш ли
да си съвсем една
от другата страна.

Докоснат ли
пеперудата,
тя вече отлетя.


Отплуване

Храниш ли гарвани
в твоето сърце,
пускаш ли корени
в мокрото поле.

Нож разрязва пламъка,
милостта бавно кърви,
с теб ще вдигнем камъка,
под който сме само аз и ти.

Вярват ли буквите
в гладките стени,
където са писани
без да са били.

Днес посрещнах изгрева,
в цяла нощ чака и ти.
Време е да отплуваме
за страна, в която не сме сами.

В малките замъци
намигащи поли
пази се престорено
чест, която спи.

Търси път насладата,
а плътта нежно грухти.
С теб ще се откажем
от това, което сме аз и ти.


Сто години

Сто години минават
хлъзгави петна.
В бяло черен прозорец
пише три имена.

Кажи, ще легна до тебе
в рохкавата пръст.
Кажи, ще тръгна със тебе,
за да вдигнем твоя кръст.

Виждам хълма обрасъл
в нежните слабини.
Моят малък приятел
е добре приет там, нали?

Статуи се напукват,
приятелски лица,
те остават в музея
срещу ниска входна цена.


Яйцето

Влизам в безкрая.
Влизам със теб.

Яйцето станало рано,
разглежда своя мираж,
събрало птичата обич,
догонва звездния влак.

Така ще достигнем
до птицата.
Ще бъдем с перата
в крилата на птицата.

Във клетка злобна от радост
прелитат наш'те лица.
На трона, цялата в злато,
е седнала глупостта.
Навити с пружинки
са хората.
Въртят се в кръг
и падат в умората.

Пълна стая
със очи,
гледат всички
кой си ти.
Кой отключва
светлината
и я пуска
да твори.

Няма жертва,
няма звяр,
сърцето ти
е чист олтар.

Механично
то тупти:
Туп туп туп
туп туп туп.


Отвъд смъртта

Кажи имената
на твойта игра,
създадена в моята
детска кутия.

До утре ще бъда
твой верен слуга,
а после нагоре
ще се издигна. Сам.

Аз виждам отвъд смъртта.
За себе си и мен.

Природата чука
на мойта врата,
с усмивка перверзна
крилете ми вдига.

Така ще прекараме вечерта
обвити в кълбото
на древните сили в любовта.

Когато достигнах ръба на скалата
наведох се и видях кръга,
в който империи черни и златни
летяха под мен сега.

Едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Време е!"
премахвайки времето.

Кафеза на мойте спомени
бързо отключих, защото ненужни са.
Изпразних старата кошница,
която бях самата аз.

Отново едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Не се бави!"
убивайки времето.

Аз виждам отвъд смъртта.
Не мога без теб в нощта.


Страх

Изсъхнал корен
е ръката ми
когато докосва
лицето ти.
Страх се казваш
по пътя ми,
страх се казваш
в очите ми.
Страх ме когато
нямам сили да летя.
Страх ме е да бъда
сам във подлата игра.
Празен поглед
приятелски
иска теб
в ръката си.
Страх ме е
от себе си
когато загубя
мечтите си.


Млекарката

Пъстра малка тълпа аз в ръката държа
дърпам ги със конци, надявам се, че не ги боли.

А това тука е той, техния главен герой.
Ако плюя сега, ще се удави в моята ръка.

Шала грагра ла гра, млекарката с нежни рога
в нейните млечни жлези чисто мляко се твори.

Ненавиждам пръстта, недовиждам през платна.
Корабчета от хартия във легена скачат,
дай да им дадем свобода.


Арлина

Остригала косата си,
ще се превърнеш във начало,
от което тръгват три змии -
жартиери с нова марка "тяло".
Арлина, време е
от сън да се събудиш.
Арлина, време е
на лов за любов сама да тръгнеш.
Разкъсай бързо майка си
на малки, разтварящи се споменчета бели.
Единствено от теб аз искам
внимателно да гледаш любовните табели.
Красив роман е любовта,
но знам, че да четеш ти мразиш.
Сложи си черни очила
и съвестта си ще запазиш.
Дали си истинска, не знам,
но това не ме интересува.
В живота ми си "суперстар",
със теб по-малко се срамувам.


Студен живот

Видях едно дете с крила,
отблясък през прозореца.
Замахнах с моята ръка,
стъклото с крясък се разля.

Толкова сам, колкото мога
аз в отчуждение плувам натам.
Всички сте жаби и аз просто не мога
да проговоря езика ви сам.

Здравей, здравей, студен живот!
Аз ще приема твоя шанс
и на ръба застинал бог
ще плаче тихо във аванс.


Керванът на душите

В пустинята, нагрята
от пясъчни съдби,
летят в ковчези златни
тълпи умрели дни.

Арабите се пипат
със пипащи ръце
и тъжно се усмихват
под сухия хоризонт.

Керванът на душите
е пъстър женски шал.
Докосни го с цигара-
ще направиш дупка
от писъци.

Усмихвай се странично,
все още си отвън,
когато влезеш вътре,
ще свърши твоят сън.


Весела компания

Преди да се сбъднат
от сол са мечтите ни,
а ние в очакване
изгризваме ноктите си.

И весело потупват сърцата ни
защото ние знаем,
че пътят ни е в топлото кафе,
което добрия Господ пие на закуска.

Щастливо си скачаме
с крилата ни "патерици",
красиво и смачкано изглеждаме
в очите на зайците.

Нашата компания е най-веселата.
Нашата компания е най-добрата.


Патриотична песен

Плътно до своето рамо си ти,
златни нашивки и голи гърди.
С камшик дирижираш грозни деца,
със стиснати зъби те пеят сега:
Ние сме болен продукт
на своето време и вашия труд.
Градски устроени празни съдби,
със смъкнати гащи, навели глави.
От срам.
Човек със анцуг грухти през града,
с дебел пръст ме сочи на свойта свиня
и те любезно на смърт ме осъждат,
а своето семе в "Москвича"
развъждат.
Аз съм едно малко перде
и ти ако искаш, ела да сме две.
Така на прозореца ще стоим закачени,
за да закрием всички вътрешни
проблеми.
Левски и Ботев останаха само на камък,
славеят на Славейков паниран е по-сладък,
а ваш'то сърце се разтваря в чиния
за "сръбско", "хеви метал" и гроздова
ракия.


Малко момиченце

Аз съм малко момиченце, което
още учи в пети "Б" клас
и не искам да знам за проблеми,
които вълнуват и вас.
Не сънувам учителки празни,
не целувам момчешки лица,
не дарявам с погледи ласкави
и избягвам да бъда добра.
Аз не мажа по ноктите лакове,
не използувам боя за коса
и не искам да имам приятели,
искам вечно да бъда сама.
В огледалото разглеждам си тялото,
нима ще бъда жена?
От гърдите ми леко повдигнати,
смеят се малки черни зърна.
Не разбирате ли, момчета,
каква е мойта цена!
Тя е ниска за летните плажове
и висока за ваш'те сърца!
По елхите гирлянди окичени
смеят се с празна светлина.
Невъзможно е да се обичаме,
аз съм малка висока скала.


Китайско момиче

Вървях натам, към източните дни,
където Буда е върховен бог.
Живях със маг в тибетски планини,
но не научих нищо за теб.
Летяхме със теб над пекинските улици,
мое момиче,
твоето тяло ме пренесе във времето,
което обичам.
Червени чудеса
държат Китайската стена,
но тя описва
гърдите ти.
Лилонг, тинг, тонг,
лилонг, тинг, та,
лилонг, тинг, тонг,
ли ли ла.
Не, не, не, не,
не си само китайско момиче.
Ти съблече последния вятър,
мое момиче.


Тъмна земя

Будна ли си през нощта,
когато кошмарите чакат,
с черната си кола
да влязат в твоя паркинг?

Тогава стани
и през прозореца викай.

В тъмна земя
без светлини,
в тъмно море
не търся нежност.

Не вярвам във теб
и в теб не вярвам,
оглеждам се само
в чиста вечност.

Над площад, потънал в срам,
слепи художници рискуват.
Аз вече минах от там
слепи са защото, се срамуват.

Развей черен флаг
на който пише без думи:

Мръсно ми е
в душата ми!

Не искам, не мога, не знам,
не мога, не знам, не искам,
не ми е до вашия срам,
разберете ме, аз не искам!

Не мисля дори,
че някога ще желая.

Тъмно. На тъмно,
на тъмно играя "живот".

Аз имам
моето световъртене
в мен.


Ангели

През синтетичната любов дойде
едно момиче със рекламен крак.
Видях в отворените и до болка колене
живота, в който аз не бях.

Как си ти, обхванат от стени?
Във теб боли,
ти нямаш, нямаш, нямаш път.

Във операта диригент съм аз
и дирижирам симфоничен страх,
а от цигулките във ляво капе кръв,
разделям се завинаги със тях.

Ангели летят във траур бял,
снегът вали
над този глупав свят заспал.


Скорпионите танцуват сами

Обичам само теб,
твоите дълги игли.
Пронизващи само мен,
скорпион с лилави черти.
Ти мислиш за отровата в мен.
Някой ти е казал, нали?
Ако искаш да вярваш на тях,
махни се от пътя ми!
Танцуват скорпионите
своите мрачни игри.
Отрова нямат те,
ела и не се плаши.
На брега на морето са
кристалните светове.
Един бог със сребърни пръчици
спокойно сам яде.
Обичам само теб
твоите студени очи.
Пронизващи само мен
човекът със лилави черти.
Някъде в мен останаха
мяукащи котки - лъжи.
Но античния вятър студен
ми каза, че това си ти.
Скорпионите танцуват сами.


Нова генерация завинаги

Аз стъпвам гордо още
върху стъклата в мен,
във вените си чувствам
пулса на вечния ден.

Изправен пред олтара,
намигам на свещеника
и с няколко шамара
събуждам в него грешника.

Баща ми снощи каза:
"Ти нямаш късмет,
по-добре да бъдеш охлюв,
отколкото да си поет."

Намирам тези думи верни,
но въпреки това
не бих ги следвал,
предпочитам смъртта.

Излязъл на разходка,
аз виждам своя некролог.
Ех, какво да направя,
дяволът заби в мен своя рог.

Затова ще лая!
Затова ще вия!

НИЕ СМЕ НОВА ГЕНЕРАЦИЯ
ЗАВИНАГИ
И ВЪПРОСИТЕ СА НИ КЪМ ЦЯЛА
НАЦИЯ
ЗАВИНАГИ!

Интервюта

Написана от Димитър Воев. Posted in Любими поети


БНР - програма 'Как си ти'

водещ - Емил Братанов

Д. В.:Смисълът беше естествено да вдигнем колкото си може по-голям шум със нашия рок фестивал, да привлечем вниманието на европейските еко среди по възможност и този така дълбок за нас проблем да бъде поставен на дневен ред за решаване, става въпрос за еко проблема в Русе.
...
Аз мисля, че тепърва ще се види дали сме успяли или не сме успяли, просто са минали още само 2-3 дена от рок фестивала. Лично аз мога да кажа, че съм недоволен от това как този фестивал беше отразен в България, в нашата страна. Защото някак си се надявах той да намери по-широк отзвук. Ето самия факт, че вечерта гледах "Панорама", изобщо не беше споменато, пък това беше според мен едно от най-важните събития за страната през седмицата. И самия факт, че "Панорама" завърши с някакъв еко проблем, ставаше въпрос за щатите, пък нищо не се каза за Русе, някак си/Адри от "Ь": тъжно!/ -Да, почуствах се даже обиден в известен смисъл, колкото и смешно да звучи, защото щом самите ние не даваме гласност на това, което става в нас, какво да очакваме, че някой ще ни забележи отвънка.
...
Така просто ефектът от тази идея може би ще бъде по-малък заради това.
...
Ами лично аз за себе си, като в известен смисъл инициатор на тази идея, мога да кажа, че просто контактите ни с феновете, ние имаме много фенове от Русе, почитатели и приятели и сме в близост със тях и този проблем ни е близък и просто така си спомням, че в процеса на разговорите ни заедно със тях се роди тази идея, още преди една година и нещо. Съжалявам, че толкова късно успяхме да реализираме този концерт. На всичко отгоре в толкова съкратени срокове-за десет дена практически той беше организиран... Наистина смятам, че ние поканихме най- добрите български групи. Аз по принцип исках, щеше ми се на мене, за тази идея да се даде възможност да застанат групи, които не са обвързани с политически партии, които дори не са участвали в предизборната кампания на СДС, или поне толкова много не са участвали. Сега, не знам точно, може би не се получи така както искахме. Идеята беше никоя политическа сила да не застава зад тази проява, това да бъде една чисто музикантска волеизява, просто тука може би е мястото да благодаря на всички групи, които застанаха зад тази идея, също така, трябва да кажа, че някои мои колеги ме разочароваха, защото не можаха да проникнат в дълбочината и смисъла на идеята, даже ставаше въпрос за хонорари..., нещо, което... нали този фестивал все пак е благотворителен, неговата цел според мен е доста по-светла и стойностна от колкото т'ва да си пъхнем в джоба 500 лв. примерно...
...
По принцип това е все пак текст на песен, тук става въпрос даже за моята поема Нова генерация завинаги. Идеята е малко по-дълбока в случая според мене, нали, става въпрос заза това, че ние израснахме едно следвоенно поколение, което по принцип трябваше да бъде щастливо, така беше заложено в програмата, да сме усмихнати и добрички и чисти и да се радваме на живота, обаче ето така се получи, че вече сме на двайсе и много години, нали, някои сигурно вече са над трийсе. Наш'те среди, приятели, едно поколение израсна, което практически, как да кажа, точно това е една, може би не е съвсем точно, изхабена младост, но все пак проиграна карта, един изгубен, пропуснат шанс за реализация в живота и именно за тези въпроси става, нали...
...
Вече няма при нас комунизъм, всичко е точно, нали, обаче все пак тука става въпрос за много, много години, когато чакахме, опитвахме се да правим много неща по много различни начини, просто това е една толкова дълга история, че аз даже немога да кажа в рамките тука на няколко минути...


БНР - 'Музикална кутия' - март 1991 г. (интервю с Димитър Воев и Мони Воев)

водещ Емил Братанов

Д. В. /отговор на въпрос за песента "Прилепът" - какви са тия глупости и защо да се обесим в неделя/:Ами аз не знам, първо мога да кажа, че глупостите са в главата на този слушател... По принцип ако всички изпълниме т'ва, за което пееме, би следвало, че на земята няма да остане нито един човек, обаче, факта, че все още има хора, следователно значи, хората не следват тоя съвет. Именно във това е този абсурд.
...
/по повод неприятни обаждания на метали/ Що бе, можеш да кажеш, мен ми е приятно. Аз искам да кажа, че аз също харесвам Джудаст, а пък що се отнася до "нацепването" бих им препоръчал да се обърнат към нашия барабанист Жоро, фактически аз оставям този раздел на него... пък нека да го нацепят...
...
други обаждания на метали...
...
/за албума "Завинаги"/Мога да кажа, че специално до реализирането на тези записи стигнахме доста трудно, тука от половин година ние се борим с обстоятествата ежедневно, може - не е интересно да изпадам в подробности, но така или иначе се оформи тази концепция, че една група за да съществува трябва да реализира и студийни записи и от края на миналата година ги започнахме във студио "Дилема", с тон режисьор Стоимен Сърбинов работихме. Мисля, че успяхме да свършим една много хубава работа. Завършихме един час музика, това са 14 парчета. Интересно е това, че този албум представлява като една разходка из творчеството на Нова генерация, защото има песни, които са създадени още през 87-ма година с първия състав, които не са влезли в плочата ни. Има песни, които се създадоха с втората група и фактически има и песни, които направихме с този наш състав и затова за мене този албум е много ценен, защото той обединява нашето творчество и може би най-трудното, което ни беше на нас, беше това как да събереме тези песни, които са създавани през различни години, за да звучат във един стил, в една плоча.
...
Практически на нас ни помогна един съдружник, чието име ще запазя в тайна. Но искам да се възползвам от случая за да му благодаря, защото знам, че той слуша предаването...
...
Практически ние реализирахме записа, за нас беше платено студийно време и стигнахме до тук, а от тук нататък пътят е безкрайно труден Труден защото ние обиколихме всички съществуващи в страната инстанции, които могат да издадат албума и реално не можахме да намерим издател, така че този въпрос още виси, така, и се люлее, т. е. ние още нямаме издател за нашия албум и точно в момента искам да използвам повода да кажа, че се нуждаем от съдружник или спонсор, който би бил заинтересован да вземе участие във финансовата страна на въпроса, за издаване на вариант на касетка или на плоча.
...
Ми лично в последно време аз да си призная се занимавам с много несвойствени за мене неща, например обикалям и се срещам с разни хора и провеждам някакви делови такива разговори. Аз изобщо не се смятам за бизнесмен, пък ми се налага да поемам такива чисто менажерски функции и да водя преговори за издаването на албума и това го правя всеки ден и така, че нямам време примерно да свиря на бас китара, нямам време просто да се занимавам със себе си.
...
/отг. на въпрос дали обстановката в България пречи или помага на творчеството/ Може би. Искам да кажа, че обстановката, тя е толкова шибана, че естествено пречи, о баче има такъв момент, че в една гадна такава, затворена система, когато човек е опрян до стената и от другата страна се задава един чук, който иска да му разбие главата, тогава човек наистина може да измисли нещо, което е по-абсурдно и по-, може би пък и по-истинско, защото ако си пиех свободно и спокойно кафето и всичко ми беше точно, сигурно щях да правя песни, от които да излизат слънчеви лъчи и да струи радост...
...
/за явлението сръбска музика/Еми, мисля че по тоя въпрос в нашата нова продукция има място. Песента "Патриотична песен" ние категорично се произнасяме по проблема за сръбската музика и мога само да кажа, че случайно гледах концерта на Лепа Брена по телевизията и направо ми се замая главата, просто ме хвана срам, защото тая страна, както е тръгнала с тия шкембеджийски удоволствия...
...
Е, не, аз нямам нищо против самата нея, но все пак толкова млади хора и честно да ти призная, Емо, като го гледах това нещо, просто си казах примерно, би било адски, много би го допълнило да се продава там бурета с бира и вино и да се леят, кебапчета и да има скара, изобщо някаква кръчма, т'ва си беше една кръчма изнесена на стадиона, това си беше точно кръчмаджийска музика, само че, изпълнена на стадион. Ами изобщо за сръбската музика фък оф, това мога да кажа аз твърдо.
...
/по въпроса за песимизма в песните/ Еми, к'во да ти кажа, по принцип докато човек съществува, това само по себе си за мене е оптимизъм. При това положение да се опитваме да променим нещата както можем със собствени сили, това е единствената рецепта, защото ако чакаме те сами да се променят, всичко ще си остане същото.


БНР - 'Музикална кутия' - 2. 10. 1991 г. - диспут

Д. В.:Ми тука искам да кажа какво е, нали, фен клуба за групата. Лично мене фен клуба много ме кефи и това ми дава нов стимул да творя и да съществуваме изобщо като група. Смятам, че и за другите от състава е същото, просто това е дна форма на тайнство, аз така го чуствам лично за себе си, което досега не бях изпитал, защото се получава някакъв кръг, едно общество от хора, които в известен смисъл контактуват помежду си и смятам, че това е най-ценното на фен клуба, че той дава възможност на феновете, т. е. на тези, които имат еднакви музикални предпочитения да общуват помежду си и да се свързват от различните краища на нашата малка страна, и в това виждам голям смисъл, иначе просто... ми това е, няма какво друго да кажа.
...
Аз мога да кажа, че нашия фен клуб има много хубави момичета и това много ме радва, също така и момчета/Мартин Симов:Мерси!/ Просто смятам, че това са едни много хубави деца.
...
/приемат ли се във фен клуба деца?/ Еми разбира се. Ние свириме по принцип детска музика...


11. 10. 1990 г.

Репортер: Веселин Тенев

Д. В.:Ми значи за "Кале" - началото, още 85-та година с Васил Гюров и Кирил Манчев започнахме да свириме, просто в началото идеята така се роди съвсем спонтанно, даже си спомням точно ак беше - на един купон те предложиха да направим една група и Васо каза да се казва "Кале". Това беше точно 85-та година, изобщо не е ставало въпрос, нали, к'во ще свириме изобщо, това не се знаеше и даже си спомням, че така отидохме на първа репетиция след купона и в известен смисъл, ние си доставяхме чисто удоволствие с тия репетиции, просто така, без да си даваме някакви ограничения или стилова насоченост, примерно ще свириме пънк или ню уейв, това изобщо даже не сме мислили за тия неща в никакъв случай. Даже в началото мисля, че правихме някакви хаотични музикални произведения, които обаче все пак се избистриха в няякои песни и това, което си спомням беше, е, че добихме някаква популярност сред прияятелите и те така, доста купон всъщност се реализираше на наш'те репетиции винаги. Аз пааралелно, междувпрочем, тогава свирех джаз с един мой приятел, китарист - Георги Маринов.
...
/това ли е първата група/ Не, не, не, изобщо не е. Просто първата ми група е "Парадокс, която беше с, от мене, Кристиян Костов и Киро, същия Кирил Манчев и тогава, змачи бяхме на 15-16 години, в смисъл това значи 80-те години, там някоя, 79-та, там тия ми е била първата група.
...
/кой набор си?/ Аз съм 65-ти.
...
/стара генерация?/ Е, да, вече наистина съм стара. Значи те всичките са мои набори. Васо е 65-ти, Киро е 66-ти, Кристиян е също 65-ти, ние с него сме съученици от първия до последния клас. Всъщност ние сме едно звено хора, което...
...
/за основите, които са поставили/ Еми незнам дали някои хора си дават сметка за това. Предпологом, че това, както го казваш ти, ми звучи като твое лично мнение, с което в известен смисъл аз може да съм съгласен, но мисля, че хората него оценяват това нещо, не смятат така, но все пак ние бяхме едно звено от хора, които като се комбинирахме помежду си, може да сме правили различни формации, но горе-долу създадохме тоя профил и се стигна до тука. Нали т'ва тиказвам, че аз паралелно например, когато свирех с "Кале", репетирах с тоя мой приятел, който сега в момента е психиатър, Георги Маринов се казва, китарист, и се готвехме за джаз-срещата в Сопот през 87-година. Точно аз преди да свиря на рок фестивала /първия, през 87-ма г. /, няколко седмиици преди това бях на тая джаз среща. Но това всъщност хората не го знаят.


Състояло се в апартамента в "Дружба", 11. 10. 1990г.

Репортер: Веселин Тенев

Бих искал да ми разкажеш за група КАЛЕ.

Още в началото, през 1985г. с Васил Гюров и Кирил Манчев започнахме да свирим. Идеята се роди съвсем спонтанно. Мисля, че беше на един купон. Решихме да направим група и Васо предложи да се казва КАЛЕ. Изобщо не е ставало въпрос какво ще свириме, това не се знаеше. Даже си спомням, че отидохме на първа репетиция след купона. В известен смисъл ние си доставяхме чисто удоволствие, без да си даваме никакви ограничения или стилова насоченост - дали пънк или ню уейв. В никакъв случай не сме мислили за тези неща. В началото правихме разни хаотични музикални произведения, които в последствие се избистриха в някои песни. Добихме някаква популярност сред приятелите. Нашите репетиции се реализираха на купони. Паралелно с това, аз свирех джаз с един мой приятел китарист - Георги Маринов.

Всъщност, КАЛЕ ли е първата ти група?

Не, не, не. Първата ми група се казва ПАРАДОКС. Тя се състоеше от мен, Кристиян Костов и Киро Манчев. Тогава бяхме на 15-16г.

Е-е-е...

Това беше някъде 1979г.

Ти, всъщност, кой набор си?

Аз съм 65-ти. Е, да, вече съм стар. Те останалите също са мой набор. Васо е 65-ти, Киро е 66-ти, а Кристиян е също 65-ти. Ние с него сме съученици - от първия до последния клас. Всъщност ние сме едно звено от хора, което...

Фактически вие поставихте основите на това, което е в момента...

Не знам дали някои хора си дават сметка за това. Звучи ми като твое лично мнение, с което аз мога да съм съгласен. Но мисля, че хората не го оценяват. Въпреки всичко ние бяхме едно звено от хора, които, като се комбинират помежду си, сме можели да правим различни формации, но горе-долу създадохме тоя профил и се стигна до тук. Аз точно това ти казвам, че паралелно с КАЛЕ, репетирах с този мой приятел, който сега е психиатър. Готвехме се за джаз срещата в Сопот през 1987г. Аз преди да свиря на рок фестивала участвах на тази джаз среща. Но това хората не го знаят. Популярността в джаза не е толкова голяма. Спрямо общото мнение, ние много добре се представихме. Там свиреше елита на българския джаз. Аз просто винаги съм свирел за удоволствие. И всъщност група КАЛЕ почти не е съществувала, защото ние свирехме за чисто удоволствие - през 1985г. След това престанахме, освен тук-таме по купони. Когато се създаде идеята за рок фестивала нас ни поканиха и буквално за 3 репетиции си припомнихме някои от старите парчета и излязохме на сцената.

Тогава беше жестоко шоу!

Да, хората бяха доволни. Години наред са ми искали автографи. Никога няма да забравя, беше някъде към края на 1987г. , отивах да свиря за 3 месеца в Правец, в една механа. Бях на автогара Пирдоп и си спомням, че бързах да си взема билет и жената, която продаваше билети, беше около 40-годишна. Тя каза следните думи: "Вие сте от КАЛЕ! Благодаря на бога, че има такива хора като вас!", което адски ме учуди. Тогава и на Васо го казах. Това стана няколко месеца след рок фестивала. Искам да ти кажа какво впечатление сме оставили само с 3 парчета. Но ние не сме имали никакви цели. Това е самата истина!

А твоите музикални предпочитания към какво клонят?

Те са в доста широк спектър.

От какво се влияеш?

И аз самия не бих могъл да отговоря от какво се влияя, но предполагам, че всичко това, което слушам дава отражение. Като се започне от един основен раздел класическата музика, и то предимно нейните авангардни направления, най-вече додекакафонията на Шьонберг и въобще цялата тази насока. Другото, което ме вълнува е джаза и определено неговите по-авангардни насоки, модерните моменти. И оттам нататък цялата рок музика с всичките произтичащи подразделения. Мога да кажа какво от рок музиката не ми харесва.

А, това ще е по-интересно!

Определено не ми харесва стила хард рок. Смятам, че това е един много изтощен стил. Той се свиреше добре през 70-те години, но от тогава абсолютно се върти на едно място. Особено в момента ме дразни американският вариант на хард рока - групи като Whitesnake, Bon Jovi и такива. Страшно не ми харесва група Europe. Е, такива групи, които свирят мелодичен хард рок, те са ми адски симпатични. Това е музика, която не бих свирил. Също и хеви метъл не обичам. Макар че има някои групи, които от части свирят доста професионално. Примерно Metallica, Anthrax. Слушал съм неща, които ми харесват, но в никакъв случай не бих изповядвал и правил.

Вашият стил е адски необичаен. Няма с какво да го сравним.

Нашият стил?!... Специално аз смятам така: винаги е важно за една група, за да съществува да няма тесни рамки на ограничения. Аз държа на това нещо и даже предпочитам еклектиката, събирането на различни изразнии средства и форми. Мога да кажа, че има наши песни, които звучат много различно и по друг начин са аранжирани, но именно така ми е харесвал. В смисъл такъв, че не обичам една песен да се направи в някакъв стил. В крайна сметка рок музиката сама по себе си не е произлязла в България. Единственото, което ни остава е, може би, не да търсим по-добри варианти да наподобим някоя група, а да наподобим себе си. По възможност нека да е по най-убедителен начин.

Вие звучите много по-авангардно от ФСБ, например.

Аз не бих искал да изказвам мнение за ФСБ.

А, в тази насока, да те питам, как записахте плочата? В смисъл да ми разкажеш историята около това нещо.

Това е вече стара история. Всичко тръгна от едно свирене в Приморско, ММЦ- то - на фестивала "Рок под звездите". Единствената група, която не взе награда, беше нашата група! Явно не сме им прозвучали прекалено добре.

Може би озвучаването не е било добро...

Озвучаването беше супер. Ползваше се апаратурата на Коста Спиров. Направо жесток саунд! Всички групи изведнъж звукнаха жестоко. Направо тотален саунд!

Е как не са ви харесали?...

Еми не ни харесаха. Изпълнихме "Ледове", "Ловецът на сърца" и "Само двама". А между впрочем песента "Студен живот" беше забранена да се свири, тъй като песни за отчуждението не може да имаме. И аз тогава реших да изсвирим "Ледове". Всъщност те не знаеха какво ще изсвирим. Обаче Кирил Маричков беше там и той ни хареса. После му дадох една касета и явно прояви интерес към нас и каза: "Ще направим една плоча и ще ви включа и вас. "

Значи вие сте били първите за тази инициатива - плочата "Българският рок"?

Ние бяхме първата група, заедно с КОНТРОЛ, също и ЕРА и КОНКУРЕНТ. Обаче те имаха проблеми. Всъщност те започнаха записите преди нас, но ги завършиха след нас.

За колко време я записахте?

Мисля, че беше за десетина дена.

Много бързо, бе! Това е много материал...

За ден и половина записахме баса и барабаните, и част от клавирите и китарите. А плейбеците ги направихме за един следобед. Останалата работа е била по смесването, но свиренето беше адски бързо. Пък ние за първи път влизахме в студио... Сега не мога да кажа вече нищо. Плочата са я слушали толкова много хора, всеки има мнение. Ние тогава бяхме много доволни... Боравехме с доста добра техника. Имахме на разположение семплер S50 Roland. Дръм машината Alesis също много помогна, макар че Киро свиреше на живо в 4-5 песни. Последните две са с дръм машина. Моята бас китара също така доста допринася за саунада.

С кои музиканти записахте плочата?

С Алина Трингова, Кристиян Костов, Михаил Пешев и Кирил Манчев, който е като гост музикант.

Разбрах, че китариста бил флойдар, много на Floyd си падал...

Едва ли чак пък толкова си пада, ама пада си естествено. Ние с Кристиян от малки сме отраснали заедно.

А кога се разбиват всичките? След 10 ноември ли?

Някъде януари. Е, не. Всъщност есента вече се карахме, защото започнаха да репетират за кръчма. Аз и Аля се отделихме. Те взеха други хора, почнаха да работят.

Значи от стария състав сте само ти и Аля?

Е, да, ама Аля вече не е. Тя пък сега изчезна.

И къде са всичките?

В Канада са Кристиян и Мишо, а Аля в момента е в Стокхолм, при роднини и чака виза за Канада.

И какво ще правят там?

Доколкото знам, свирят в метро, по непотвърдена информация. Но аз новите хора съм ги намерил и репертоара е готов.

Същия подбор от кадри?

Сега в групата са Катя, която е на киборда, брат ми Симеон - на китарата. Те са много по-малки от мен. Даже барабанистът е 73-ти набор.

А репертоара ви е от стари и нови парчета?

Всъщност направихме и стария, за пред фенове, които все пак искат да го чуят. Но имаме много нови. Освен това Катя пое всички женски вокали. Всъщност ние имахме една преходна група с китариста Дмитър Попов.

Да не е било през лятото?

Не. От зимата започнахме, след като те напуснаха. Веднага събрах нови хора. Тогава останах с Аля и взех Димитър Попов и Катя, с киято сега останахме. Тоя Митко сега е в Люксембург. Фактически могат да се разграничат като първа, втора и трета формации. Като естествено смените на разни барабанисти изобщо не искам да ги споменавам, защото те са адски многоц С много хора сме ескпериментирали на барабаните.

Аз, когата ви слушах беше през 1989г. на "Рок за здраве", направо се побърках...

Да. Тогава беше готин купон.

"Нарцис" е много готин текст. Всичките текстове ги правиш ти, нали? И музиката си е твоя?...

Виж сега. Едно време в старата формация музиката беше и моя, и на Кристиян. Една част е лично моя, друга част пък съм я правил заедно с Кристиян. Имаше и на Мишо 1-2 парчета, като всички текстове са били мои, с изключение на два, които бяха на Киро.

Всъщност ти защо остана тук? Извинявай за въпроса, ама работиш ли нещо?

До известно време се изхранвах само от музика, понеже ние имахме доста добър ценз и свирехме на много места. Бяхме доста добре платена група. В смисъл, че цялото звено от групи, което се утвърди, си извоюва някакви позиции. В момента е много трудно, понеже няма участия. Тази политизация, която съществува в страната ни убива.

Да. Преди хората ходеха по митинги, а сега и това не правят.

Не знам къде ходят. Аз имахи такъв проблем, че нямах група през лятото и не мога да се оплаквам, че не са ме канили на участия, защото не съм бил готов. Сега ще видим как ще тръгнат нещата. Мога да кажа, че съм доста разочарован от всичко това, което стана в рамките на тия 3(три) години, защото...

С групата ли имаш предвид или с живота?

Да, за живота най-вече. Просто имахме доста добри идеи. Имахме хъс с тези хора, които ги няма тук. Общо взето ставаше така: ние ние правиме групата, обикаляме и виждаме какво е положението и каква е публиката. Сега има готина публика.

Как ви възприемаха из страната? Все пак вашата музика е по-елитарана.

Зависи от местата. Някъде са ни приемали много добре, а другаде - хадно. През 1988 г. имаше два концерта във Варна и бяха доста зле посрещнати, но сега пък във Варна има толква яка публика, че се учудвам как тогава изобщо са ни освиркали. Също така и Толбухин се оказа едно доста здраво уейв-място, с много сърдечни фенове.

Един много кофти въпрос. Поне падаха ли хубави пари от цялата тази работа?

Абсолютно! За свиренето и пеенето от плочата съм взел малко по-малко от 400 (четиристотин) лева.

А стига, бе! Това ме шашава!

Е, вярно, половината плоча е наша. За текстовете съм взел около 100 (сто) лева. Това е! Хората в длуги страни живеят от плочи. Просто това те шашка и обезсърчава, защото ти се стремиш към това и получаваш. Но чакай! Това е издадено, не може да се повтори вече. Дори в момента не може да издадем плоча. В Балкантон нищо не се знае.

А вие имате ли материал за нова тава?

Да, да. Имаме парчета за нова плоча. С Балкантон изобщо не може да се преговаря, но търся начин, по който да реализирам тези парчета. Това е първата работа, която трябва да свърша. От тук нататък трябва да се реализира продукцията. Може да е на касети, защото аз от плочи се отказах. Жалко, че нищо уточнено не мога да кажа за това интервю. Просто всичко е такъв батак. Знам само, че тази продукция прябва да се запише. Иначе всичко е безмислено в крайна сметка. Да вземем един пример на една истинска група - Депеш Мод. Те записват един албум, тръгват да го свирят и после вече той отмира. Те не се занимават са това и започват нов. А ние какво правим тук? Едни и същи песни ги правим по 100 (сто) години, защото хората ни познават с тези песни. Ако изсвиря някоя нова песен просто тръгвам от никъде. Всички фактори в тази страна влиаят така че човек да се откае от това, което прави...

Да, бе. Аз просто ви се учудвам как подържате тази работа още? Как ти си остана тук и дърпаш, е което не мога да го разбера.

Това е последното, края. И от тук нататък давам съвсам малък срок. Ако не потръгнат по някакъв начин нещата поне за нашата група... Трябва да се реализират контакти с истински менажери. Аз не мога да съм менажер сам на себе си.

Ама как?! Това го няма никъде другаде по света!

Просто никой не е заинтересован от съществуването на групата ни. Това беше показано много пъти. Никой не ми е протегнал ръка и да ми каже: "Елате тук, запишете песните си! Ще направим бизнес с вашите песни, много ми харесват. " Единственият човек от всички познати, който ми каза: "НОВА ГЕНЕРАЦИЯ е готина група!" беше Кирил Маричков. Не си кривя душата. Абсолютно никой от тази среда не ни е подал ръка никога и не ни е харесал репертоара. Не знам дали е тенденциозно, не мога да определя точно, но може би сме им апатични.

Видяхме, че АХАТ си направиха сами цяла плоча...

За мен АХАТ винаги са били по-облагодетелствани.

С какво АХАТ са по-добри от вас?

Е!... Но стана ясно, че хеви метъла в България се толерира.

Това е абсурд, защото той се отричаше. Нали едно време всички хеви метъли ги биеха.

Да, но в момента се толериира и се дава път на хеви метъл групите. Същото важи и за публиката им. Но мен това не ме притеснява, защото тази музика е по път на залез. В момента дарк уейва се слуша и съществува като понятие. А това са толкова хубави групи, че човек да го хване яд как може ние тука да не си оценим групите. Мен друго нещо ме ядосва. В момента забелязвам, че по радиото и телевизията се прави страхотна реклама на западни звезди, да речем Phil Collins и Shinead O'Conor. На практика ще се получи абсолютно обезценяване на малобройните групи, които са останали. Че публиката няма да харесва естрадата е ясно, но тя ще се замени с тези чужди звезди. Трудно е да направиш нещо без пари.

Единственото нещо, което можем да направим ние журналистите е да дадем по- голяма популярност и да създадем вкус у хората, защото те го нямат.

Е, да. Но този вкус не се създава с четене на материали, щом няма от къде да чуеш песните на групата... То просто е безмислено. Аз самият съм зачуден дали има необходимост от съществуването на тези групи. Реално те нямат шанс да преживеят. Всички тези участия в "2х5", празника на "Ритъм" и рок фестивалите вече не съществуват!

Всичко е пълен батак, който не може да се оправи!

Аз смятам, че изобщо не може да се оправи. Всеки сам за себе си прябва да реши какво да предприеме. Всичките ми приятели са извън страната, аз се чувствам чужденец в собствената си страна. Това е самата истина! Всичко живо замина! Китариста, дето замина, беше с бременна жена. Тя роди там. Аз просто не знам как да продължа.

Ти ако заминеш тук ще загине едно явление, което беше при нас.

Правилно, но не знам дали е осъзнато. Това го казваш ти, обаче дали и други хора мислят така?...

Ако трябва да дадеш определение за вашия стил, как би го определил?

Аз винаги съм избягвал, но за удобство на хората, защото когото говорят помежду си наричат нещата с някакви имена, по принцип нашият стил го наричам "студена вълна". Най-вече имам предвил това понятие заради текстовата част на песните. Естетиката, която винаги съм искал да постигна винаги ми е напомняло... . . точно както парчето"Ледове". Някак си такова настроение създава. Нещо крайно, но същевременно с това фино и изтънчено.

Вие просто сте си един остров-оазис!

Мисля, че единственото нещо, което ме кара да правя тази група е моята любов към музиката. Не съм очаквал, че може да се окаже толкова силно! Длугото важно нещо е, че с цялото свое съществуване и действие на една група като нашата при всички положения помага на демократичните промени в страната и най-вече на опозицията. Аз лично по косвен пъ помагам на опозицията да вземе властта. Вече се разграждат структури. Управляват ни пак същите хора. Имам предвид Луканов, Лилов и такива. Те трябваше да си отидат, за да мога да повярвам. Но те няма да си отидат. Не знам до кога ще издържа в тази страна и по този начин да правя нещата. Човек все се надява! Продължавам да търся контакти. Най-вече търся фирма и хора, които да ми организират работата. Бих възложил работата на такива хора, но за сега такива не се намират.

Не сте ли обсъждали това да направите нещо от рода на рок-лабораторията в Съюза, дето направиха преди време?

Е, имаше и такива работи. Кирил Маричков беше подел... Беше някъде 1988г.

Фактически по времето на Тошо е било по-лесно и е имало по-вече изяви?...

Повече изяви имаше. Но това е обречена на гибел система. Не може да се каже, че по-добре беше да останем в тоишовисткото време. По-добре беше по-роно да тръгнем по този път. Ние сега ще изживяваме период на криза и след време нещата ще се оправят, но въпроса е кой ще успее да преодолее...

Преди тези работи се смятаха за дяволски.

Отначало се гонеха, но после започнаха да ги толерират, макар и малко гнило. "Ще видим тази група, обаче ето тук тиража да бъде по-малък. " По радиото и по телевизията като я няма всичко отива по дяволите.

Между другото, онзи ден те пускаха. Слушали радио?

Да, казаха ми, не съм го слушал.

Обаче беше много идиотско! "Забавни песни на младежта"! В началото започнаха с някакви курви, после вие - по средата и на края завършиха с Георги Христов.

Георги Христов? След като замина Аля аз я гледах във "Формула 5". Участваше в негов клип.

Аз я гледах в "Ку-Ку". Беше някакъв клип, "Само двама".

В "Ку-Ку" бях аз. Този клип е от "Семафор". А, бе, какво да ти кажа? Всичко е пълна бутафория! Да не се лъжем, това е истината! В момента нищо не мога да ти кажа за глупата, защото няма нищо интересно.

Най-интересна е историята с КАЛЕ - първата пънк група...

Това бяха много хубави години, много искрени и приятелски.

Никога няма да забравя как на "Рок за здраве" каза: "Имаше един "Роман", който написахме през средните векове. "...

Е, да. Това беше парчето на Мишо. Наистина "Роман" се казваше.

Каза го много гот. Беше толкова образно. "През средните векове"! Аз се шашнах!

Да, бе, да. Човек понякога има настоения на концерт да направи нещо по-различно.

Значи то наистина е било парче?! Аз мислех, че наистина сте написали роман. От кога свирите със състава, който направи плочата?

Започнахме в края на 1987г. Първо напрвихме групата ВХОД Б. Тя беше в състав: аз, Кристиян, Киро и Пепи Попов-сина на Развигор Попов.

Да не е този вход?

Не, не, не. Аз тогава наистина живеех във вход Б, но това не е аналогия. Идеята беше да се заложи на второстепенното. ВХОД Б - такава беше идеята. С Пепи нещо не се разбирахме и го махнахме. Тогава останахме тримата и се кръстихме НОВА ГЕНЕРАЦИЯ. Това беше нарицателното от една моя поема, която написах през 1987г. Това беше една моя обединяваща идея. Тогова бяха съвсем лични неща. Исках в представата си да вкарам много хора и много съдби. Тогава си дадох сметка за нашето следвоенно поколение, което бяхме ние в България и което трябваше да бъде щастливо. А пък се оказа, че ние сме едни проиграни съдби, едни бити карти, родени и обречени на сивоч, тъпота и дезинформация. Въобще с две думи: еба ти тъпотата! Всеки, който е живял през тези години в България знае какво е било. Бяхме едно поколение, което вместо да е щастливо, да носи джинси, да ходи на концерти и всички хора да се обичат помежду си, ние си бяхме едни изнервени младежи, които попаднахме в доста отчуждени рамки. Просто почувствах, че тежи...

Да, изобщо психиката...

Това поколение имаше обединяваща идея - НОВА ГЕНЕРАЦИЯ ЗАВИНАГИ, която трябваше да се реализира. Сега като говоря за тези неща те си губят стойността. Толкова време е минало, разбираш ли?

Сега всички песни на МИЛЕНА, примерно, на РЕВЮ, вече стават малко или повече не толкова интересни, защото преди бяха готини.

Нещата се променят. Просто една песен, която е актуална една година не може да...

Е, не! Аз смятам, че вашите неща ще си останат за по-дълго време.

Винаги съм държал нашите текстове да не носят белезите на някакви злободневки. Винаги съм бягал от това. Търсел съм по-общочовешки, дълбоки проблеми или мои настроения и сънища. Никога не съм подхождал така. Няма в магазина веро. И да седна да напиша текст: "Веро, веро, веро. Няма в супера веро!" или нещо такова? Това никога не е бил моя вариант. Не бип могъл да давам прогноза за колко време тези песни ще са актуални.

Не, не. Въпросът е, че са сами за себе си.

Най-важното е, че са искрени. Аз винаги съм държал точно човек, ако иска да каже нещо... За това винаги ми харесва пънка. Това съм искал да взема и това ползвам - тази искреност и непосредственост. Това, което чувстваш да го кажеш. Наистина това ми харесва! Има някаква поезия, която е в известен смисъл художествено замъглява понятията. Тя също трябва да е подчинена на чувството. Откровеността е много важно нещо! Така смятам.

Да завършим с нещо. Бъдещето при теб е много замъглена история...

Всъщност бъдеще няма. Когато говорим в този момент нашата група няма бъдеще. Това е истината!

Фактически това идва от положението в България?...

От положението в България.


Разговарям с група НОВА ГЕНЕРАЦИЯ и по-точно с Димитър Воев - най-добрия бас- китарист на панорамата! Най-напред какво означава името НОВА ГЕНЕРАЦИЯ?

НОВА ГЕНЕРАЦИЯ - това е един събирателен образ, ако мога така да кажа, това е крайна... , едно лично мое творческо търсене през последните 2-3 години и оформи се едно поетично произведение с това название и оттам идваше името на групата.

Вие споменавате често, че свирите в стил "студена вълна". Това как ще го дешифрирате?

Стилово нашата музика е общо взето разнообразна. Тя носи белези на ню уейв-рок, пънк-рок, даже джаз. "Студена вълна" - това название може би е предимно за нашите текстове. Това е образ на нашата идеология, проблематиката на текстовете; с това се свързва това название. А именно нашите текстове третират проблемите за отчуждението в съвременното ни общество.

А не смятате ли, че проява на такова отчуждение беше и реакцията на публиката към вашето появяване?

Аз мисля, че това беше проява на малка част от публиката. Предимно на тези, коит оса настроени към хеви метъл. Аз мисля, че товае едно остаряло течение. Дори в много страни в момента - и в Западна Европа, и в Съветския съюз - това течение отмира. Има групи, които все още продължават да свирят в този стил, но лично аз смятам, че това е музика, която изразява, дава ход на комплексите на пората. Не съм против хеви метъл, но не смятам, че едни зрели музиканти трябва да се посветят на този стил.

Трудно ли се свири, когато ви освиркват?

Мисля, че най-малкото не е приятно. Не мога да кажа, че е трудно. Ние сме го преодоляли, до известна степен. Плюс това това е само на някои места, където има агитка от хеви метъли. На други пък има агитка от почитатели на новата вълна, така че се получава същото и с метълите. Мисля, че това е нормално.

Къде са ви приемали най-добре до сега?

Най-добре са ни приемали в Толбухин, Ловеч, Търговище, Приморско и Димитровград.

Говори се, че песента "Ледове" е посветена на ледения характер на единствената дама в групата. Истина ли е?

Това е малко странно, защото когато тази песен е измислена тази дама, за която става въпрос, още не е присъствала в състава. Така че мога да кажа, че това не неверен слух.

Твърди се, че веднъж са ви виждали да свирите 35 минути под непрекъснато освиркване. Истина ли е, че сте издържали толкова много?

Не мога точно да си спомня. 35 минути ми се струва много време. Мисля, че не бихме свирили толкова дълго под непрекъснати освирквания, пък и не си спомням да е имало такъв случай. Това е било най-отрицателното. Там имаше такава здрава метъл публика и явно не ни искаха. Те не бяха и чули нашата музика още преди да Да, но и тук не беше нищо особено. Мисля, че това беше малка метъл група.

Добре! Да минем към по-приятни теми. Все пак вие спечелихте първата награда, според мен, съвсем заслужено. Нещо да кажете по този въпрос?

Аз мисля, че изразявайки мнението на всеки член от групата, това ни радва. Естествено ние се стремим към това отличие, след като сме дошли на фестивала. Но това, по принцип, не мога да кажа, че за нас е нещо кой-знае- какво. Защото, всъщност, истинската награда за нас ще бъде, ако след време групата устее в този състав да се реализира напълно, след година-две. Това ще бъде за нас по-реална награда.

Кои от вашите колеги на панорамата ви направиха най-силно впечатление? Кои ви харесват най-много?

Аз мисля, че може би тази глупа, която най-добре звучеше беше и свиреше много професионално. Мога да кажа, че това е група "Дисонанс". Единствената забележка, която имам към групата е, това е мое лично мнение, че стилът, който свирят е малко демодиран. Макар че те го правят по възможно най-добрия начин. Все пак това е един стил, който носи особеностите на 70-те години, но те ми харесват. Аранжиментите са им добри, пък и Ники пее доста добре...

Радва ли ви фактът, че повечето от останалите групи, които интервюирах споменаха, че най-много харесват вас?

Дали ме радва? Да, радва ме! Това е силно казано, но просто ми е приятоно да го чуя. Аз мисля, че нашата група има в себе си, съхранявя такива ценности, които ще излязат по-трайни и ще се наложат. Просто това си е моя въпрешна убеденост.

Трудно ли беше да спечелите наградата за най-добър бас китарист? След като баса не се чуваше...

Аз наистина не знаех, че ще има такива награди - персоналан оценка на инструменталистите. За мен това беше една изненада. Наистина баланса не беше особено добре направен. Инструмената не се чуваше особено добре, но не мога да кажа, че тази награда е незаслужена. Аз си давам съвсем реална преценка за възможностите, които имам като инструменталист. Не мисля, че наградата е незаслужена.

Няколко думи за бъдещи планове, ангажименти на НОВА ГЕНЕРАЦИЯ...

Фактически нашата реализация за сега е предимно концертна дейност. Към края на този месец-началото на другия очакваме да излезе една страна на плоча с наши песни; от другата страна - Контрол. След като плочата се популяризира мислим да засилим концертаната дейност. Ако може да запишем и още песни. Това е проблемът, всъщност. Много трудно се излиза по телевизията и радиото, но мислим да опитаме.

Мнеението ви за група "Контрол"?

Мисля, че това е една от най-добрите групи в моменат в България. Просто е една от най-идейните, най-интересните... Пък и за един период те успяха да се рутинират, звучат доста добре напоследък и мисля, че те са една от групите, които ще останат за в бъдеще от водещите.

И последно пожелание за слушателите на "Музикален експрес"...

Моето пожелание към слушателите... Да имат собствена оценка за музиката, която слушат, да не се влиаят от чуждо мнение. Всеки сам да преценява, да не се повличат по общата масова психоза на някой стил, а всеки сам, реално да оценява това, което слуиша, да има просто собствено мнение. Това е много важно! Също така им пожелавам да следят изключително много музиката, която идва от Западна Европа, защото ние правим рок-музика, а рокът е произлязъл от там. Нистина лично мое мнение е, че от световен чащб през последните години хеви метълът е всички негови подразделения, като траш, спийд. Прото в известен смисъл губят позиции пред другите разновидности на поп музиката. Може би все пък има страни като Западна Германия по-критичен поглуд върху българският вариант на този стил. Мисля, че това е един вариант, което, според мен, не е на нивото на образците, които сме слушали в оригинал. Все пак аз наистина не съм привърженик на този стил, но независимо от това мисля, че и той си има много добри образци. Лично на мен мога да кажа, че групата Metallica ми харесва, която е една от водещите в течението. Не искам да излиза като някаква война; един се засяга, после друг... Не бих желал! Все пак тук идва въпроса за някакво лично мнение. Аз винаги съм уважавал хората, които имат свое лично мнение и държат на него и си отстояват предпочитанията към този стил, в случая.

Какво ново при НОВА ГЕНЕРАЦИЯ през последните осем месеца?

Всъцност около НОВА ГЕНЕРАЦИЯ има доста новости. Има голяма промяна в състава. Двама от членовете напуснаха състава ии ги заместиха двама нови: Димитър Божидаров - китара и Екатерина Атанасова - клавир.

А Кристиян Костов и останалите?

Кристиян Костов и Михаил Пешев се намират в момента в Канада. Те са просто едни нови преселници, ако мога така да кажа. Явно моите приятели не успяха да издържат тук на това постоянно, да не го казвам, бивш полит. комунистически условия.

Виждам, че на снимката сте 50% жени и 50% мъже. Как се справят мъжете в този случай?

Мисля, че ми става все по-трудно и по-трудно.

Толкова ли са зле дамите?

Не, не. В никакъв случай не са зле, но все пак са жени и като такива носят всички свои особености.

А по случай 8ми март да пожелаеш нещо на жените?

Бих им пожелал да се увличат от такива музикални течения, които повече им отиват.

Чухме, че напоследък сме били в Берлин. Това ви е първото участие в Берлин и как изглежда берлинската стена?

Берлинската стена е много интересна. Лично аз преди това наскоро бях гледал филма на Вандерс "Криле на желанието". Тя наистина изглежда по същия начин от страната на Западен Берлин, но откъм Източен е доста по-сива и скучна, с много по-малко надписи. Аз успях да си отчупя на връщане парче от стенат и съм много доволен от това. Посрещнаха ни много добре. Аз съм изключително доволен. Публиката там ни посрещна точно по начина, по който бих искал да се приема нашата музика. Особено вторият път беше много добре. Свирихме в Конгресната зала и в Двореца на спорта.

Нещо ново, което ви предстои в най-скоро време, защото предишното интервю излезе с голямо закъснение?

В момента все още усилено репетираме и смятаме, че в най-скоро време ще се срещнем отново с нашите почитатели. това е и само ще помоля да тръгваме, защото ще гледаме "Ангелът -унищожител". Гледал съм го два пъти, обаче много ми харесва!


за Еко-Рок Фест 'Спасете Русе'

Репортер: Павлина Джоунс (ВВС)
фен клуб Нова Генерация завинаги

... Благотворителен концерт за страдащото от отпадъчните газове на химическия комбинат край съседния румънски град население на град Русе. Респираторни заболявания, най-вече сред възрастните, децата и раждането на бебета с генетични отклонения стават все по-чести явления в резултат на обгазяването. Еко-рок Фест "Спасете Русе", който ще се проведе на 7 ноември има за главна цел да напомни на международната общественост за участта на русенци и на този забравен град. Петър Манолов - организатор на фестивала, ми каза, че рок концерта ще продължи цели 12 часа на открито, на граничния пункт между България и Румъния в град Русе. В него ще вземат участие много известни български рок групи и изпълнители, като покани са били изпратени и на чужди рок звезди. Колко от тях ще се съгласят да вземат участие в концерта остава да се види. Но кои са българските спонсори? Какви са разходите по организирането на такова голямо международно събитие и ще останат ли пари за специално създадения фонд "Спасете Русе", сумите от който ще бъдат предоставени за лечението на пострадалите от обгазяването русенски деца, което е една от главните цели на фестивала? Идеята за благотворителния рок-фестивал "Спасете Русе" принадлежи на група НОВА ГЕНЕРАЦИЯ и (по-скоро) на Димитър Воев. Запитах го от къде произлиза вдъхновението за концерта?

По принцип ние имаме много почитатели от Русе. Аз много години съм в контакт с младите хора от града и в известна степен съм запознат с този проблем и виждам, а и не само аз, а и цялата общественост, че този проблем не се решава. Каквото и да се говори - всичко си остава на думи. Може да има някакви опити да се направи нещо, но те са частични. И може би преди около година ми дойде идеята да се използува рок музиката за едно такова благородно дело. Ние сме свидетели, че рок музиката винаги е била в услуга на високите цели. Мисля, че по света това е доказано. Не виждам защо да не стане и у нас. Аз смятам, че един такъв концерт би могъл да раздвижи пластовете в страната, даже и в Европа. Просто да се вдигне шум и да се обърне повече внимание на този наистина голям проблем за Русе и изобщо за страната ни.

Колко групи ще участват?

Смятам, че ще участват всички български групи. Това е и въпрос на чест. Просто трябва да се споменат някои организационни проблеми, което ни пречи в момента да изброим всички участници.

А кои са сигурни?

Например групи като НОВА ГЕНЕРАЦИЯ, КЛАС, МЕДИКУС, ПББ...

И всички вие ще свирите без пари, нали?

Да, разбира се. Това е залегнало в основата на идеята. Това ще бъде един наистина благотворителен концерт.

А защо няма да се продават билети? Бихте могли събраните от продадените билети средства да внесете във фонда.

Да. По принцип съобразно мястото, на което ще се проведе този фестивал - той ще бъде на един мост - не мисля, че ще има удобно пространство, което да бъде заградено. Ние не сме си го представяли точно като благотворителен концерт, за който да се продават билети.


1992 г. "Синьото кафе", след паметния концерт

Репортер: Мариела Христова
фен клуб Нова Генерация завинаги

Как дойде идеята за албума "Отвъд смъртта"? Защо точно с това заглавие?

Това е издея на Митко. От доста време бяхме започнали да го правим. Веднъж ме извика, показа ми някои идеи и започнахме да го правим заедно. Не бързахме, за да направим нещо хубаво. Включихме песни, които отдавна бяхме измислили. Например "Момиче без спомени" - това е единственото, което сме свирили на сцена. Всички длуги са нови, не са изпълнявани на сцена. От моя гледна точка това е едно произведение, текстовете имат обща идея. Албумът е завършен - един цял продукт, едно цяло произведение. Всъщност в текстовете може да се открие едно прозрение на нещата занапред, които ще се случат. Идеята на Митко е същността на това, което ще се случи, едно предсказание. Ние сме материални създания и имаме определен път; ще умрем от нещо някога. Чувствал е, че това нещо ще стане. Първото парче, което направихме е по разказа "Отвъд смъртта" и после оттам тръгва целия албум. Аз лично искам да кажа, че всички ще умрем. То е повече от ясно! В животът, който ни остава да изживеем всеки трябва да избере сам пътя си; всеки сам да се оправя, да не се поставя под крилото на друг. Всеки носи кръста си. Всички сме хора, но всеки е сам.

Разкажи ми за записите на този албум.

След като направихме концерта в зала "България" направихме почивка и започнахме демо записи в къщи, на нашия дек. Разбра се, че в края на юли ще има концерт и след него Митко трябваше да влезе в болница. Направихме го с подръчните средства, но за наша радост станаха много добре. Не е оригинален студиен запис, а и просто незнаех... Това беше последното нещо, което той направи в живота си.

Какво според теб е посланието на Митко Воев?

Това е цялата идея. Трябва да се приближим до Природата. Това е просто цялостно творчество, достоен завършек. Четири неща са основни и оттам тръгва всичко. Три-четири стихии - земя, огън, въздух и вода, които са оновата на целия свят. Бледнее всичко друго над фона им. По-важно от всяко длуго нещо. В момента това нещо назрява. Цивилизацията е абсолютен бич за хората и Земята. Хората често стават зверове, каквито не е имало досега.

Какво би казал за Митко?

Той е изключителен човек. Познавам го откакто съм се почувствал човек. И сега в един момент се чувствам половин човек. Това е огромна загуба за мен. И в живота, и в музиката си беше изключителен. Не беше разбран и не го разбираха, и трудно им беше да го разберат. И затова беше човекът от друго време - по- напреднало.

Все още имате ли сили за продължение на НОВА ГЕНЕРАЦИЯ?

Според мен НОВА ГЕНЕРАЦИЯ ще остане в историята като такава група, каквато беше досега. Оттук нататък са нещата, които ще станат дело на някакви мои планове занапред. Но е абсулд да има НОВА ГЕНЕРАЦИЯ без Митко. Представяне на албума на живо ще има в подходяща форма. Натрупаният опит ще ми помогне. Това нещо трябва да се продължи и да не се забравя! Това, което направи Мите! Тепърва ще се разбере какво е направил той.

Какво ще кажеш за фен клуб НОВА ГЕНЕРАЦИЯ ЗАВИНАГИ?

Искам да благодаря на феновете. Те много помогнаха през годините, те ни подкрепяха. Благодаря на Нели, че организира всичко това с нейни приятели. Чрез тях се разпространяваше всичко, което правехме. Затова и новият албум за мен е изключителен, едно цяло нещо. Той надминава всички издавани досега записи. Просто за "Forever" беше дошло време за записи, които нямаха обединяващо звено.

Какво е твоето мнение за българската рок музика, за младите рок групи?

>Мисля, че той имаше предпочитания към някои групи. Хубаво е да има млади групи, които да свирят и творят. Самият рокендрол е една идеология, форма на изказ, обединяваща хора в една идея. Музиката не е политика - това, което се прави тук в България. Идеология от началото до самия край.


Интервю с Васил Гюров

Ретортер: Мариела Христова
фен клуб Нова Генерация завинаги

В сферата на онова време, което днес ни липсва, историята на ПАРАДОКС, КАЛЕ, РЕВЮ и НОВА ГЕНЕРАЦИЯ и животът на хората, които промениха условените норми и рамки. Времето... Приятелите... Липсата на един Голям дух... Ядрото - ДИМИТЪР ВОЕВ (човекът, който обичаше с цялата си душа) и усещането от липсата на този неповторим дух. Едно докосване до странната особа на ВАСИЛ ГЮРОВ.


Убедена съм, че Митко много ти липсва.

В. Г.: Естествено! Той беше един от хората, с които можех да свиря, да се разбирам и да направя група. Едно е да си в група с хор, с които само да свириш, друго е да мислиш групово.

Какво представляваше Митко?

В. Г.: Трудно е да се обясни с една дума. Познавам го от много отдавна, накъде 1983 - 1984 г. . Това, което ми е направило най-силно впечатление е, че винаги, когато сме ходили на купони той се е прибирал и не е оставал, както други хора. Съжалявал съм, че не е оставал, за да види тази купонджийска старана на живота. Всъщност през това време съм имал(точно по тази причина) възможност да се докосна адски близо до него. Това ставаше в моменти, когато сме на някоя вила или пък случайно е оставал на купон. И именно тогава аз го опознавах окончателно. На първо място като гениален творец. . Защото в тези редки моменти, когато е оставал... А бе, ние им викахме "мъдри вечери", т. е. "утрини". Когато останем на някой купон и към 4-5 часа, когато всички изпозаспят, точно тогава ставаше интересно. Трудно ми е да ти го обясня, защото тези думи като "купони" не ги харесвам. Също така той рядко пиеше. Имало е случаи на година по един път да употребява алкохол. Точно тогава съм го наблюдавал как е плетял стихове в много висше творческо вдъхновение.

Как се запознахте?(Под каква форма се запознахте? - М. Х. , бел. В. )

В. Г.: О, това не си спомням. Мисля че това стана покрай група ПАРАДОКС. Обаче след това Митко отиде да свири с ФИКС. Всъщност точно по това време групите се объркаха. Те ме повикаха на неговото място, тъй като Кристиян се познаваше с Милен(един мой много добър приятел, който сега живее в Чикаго). Той беше първия китарист, който дойде след Вълко. Кристиян, Киро и Митко са отраснали заедно. И тримата са живяли на улица "Иван Вазов".

Иска ми се да разкажеш нещичко за ПАРАДОКС.

В. Г.: В ПАРАДОКС имаше ентусиазъм, свиреше се твърдо. Не бих се ангажирал с определението хард рок, например. Тогава се слушаше това. Не се наемам де класифицирам стила. Силният човек в групата беше Кристиян. През него минаваха повечето неща. Почти всички парчета бяха негови. Ние просто го допълвахме. Основно той беше лидера. Това е интересното около тази грпупа. Кристиян слушаше "Grand Funk" и такива подобни. През 1982 - 1983 г. се слушаха по-твърди неща. Всъщност не е имало и нещо по-различно. Спомням си още съществуваше тази група, някъде 1985 г. , когато решихме за наше разнообразие да направим някаква друга група. Тогава предложих да бъде по-несериозна, защото започна да ми става смешно от този твърд наплив. Просто идва такъв момент, в който това, което става започва да се банализира. А ние бяхме новатори и бяхме недоволни от многото неща, които виждахме, че се утвърждават. Това беше голяма еуфория. Твърдата музика стана банална и добре позната и хората започнаха да я отричат. Става въпрос за някакво наше творчество, т. е. музика, стил. И като усетихме този момент ние избихме на нещо по-несериозно. Държа да подчертая, че ние не сме гонили определен стил. Спомням си, че РЕВЮ и НОВА ГЕНЕРАЦИЯ бяха класифицирани като ню уейв, а КАЛЕ като пънк. Такова нещо няма! Гледахме да сме различни от другите. Чувах неща от сорта на: "Тия едно време свиреха хард рок, после ню уейв, после какво ли ще засвирят... ". Това дори не може да ме засегне, защото знам какво сме правили. Идеята в КАЛЕ беше да направим нещо по-различно, някаква пародия на всички тези твърди и страшни парчета, които се превърнаха в маса. Може би затова КАЛЕ, РЕВЮ и НОВА ГЕНЕРАЦИЯ бяха квалифицирани като ню уейв групи. А освен това Кристиян беше по-напред от нас в свиренето и през 1985 г. трябваше да влезе в казармата и тогова направихме КАЛЕ.

Имаше ли основна идея?

В. Г.: Свиреше се различно и алтернативно. Имаше такъв момент, в който се залагаше само на музиката, а текстовете оставаха на заден план. Може би затова на фестивала през 1987 г. публиката ни хареса. Причината бе в текстовете, те бяха застъпени. Просто нямаше значение какво свириме в тоя момент. Успеха беше заради тях. Естествено, че музиката е хубава. Спомням си, че единствено АПОКАЛИПСИС имаха добро попадение в текстово отношение. Искам да кажа, че в периода 1982 - 1987 г. по отношение на текстовете имаше гонения. Имахме разправии със Софийско градско и по-точно с ченгетата Николов и Чолаков. Те присъстваха непрекъснато по концертите. Отвращавахме се както от "любовните" текстове, така и от тези, които дойдоха на дневен ред преди 2-3 години, по време на промените. Тогава всеки плюеше системата, ползуваха се социални текстове. В РЕВЮ, НОВА ГЕНЕРАЦИЯ, ПАРАДОКС и КАЛЕ гледахме да сме една стъпка пред другите. В момента в който нещо ставаше банално ние поглеждахме на друга страна. Не мога да се примиря, не ми е интересно да правя нещо масово. Това ме дразни и отблъсква.

Интересното беше по фестивалите, на които свирехме. С КАЛЕ почти никъде не сме ходили, но тя витаеше навсякъде. КАЛЕ и НОВА ГЕНЕРАЦИЯ присъстваха доста по фестивалите. Много гот беше в Троян, Мичурин и Приморско. Когато излизахме да свирим КАЛЕ имаше успех. След време Киро и Митко, които бяха в КАЛЕ, но нямаха друга група (по това време аз свирех с Милена и Вълко и имахме доста участия), излязоха с предложение заедно с Кристиян да направим група. Пред мен стоеше проблема коя от двете групи да избера. Още когато тази идея беше в зародиш Вълко се премести в Тангра. Н анас ни трябваше трети човек. Стана ясно, че ще бъде Киро, тъй като Милена си пада по него. Може да се каже, че той остави НОВА ГЕНЕРАЦИЯ. През 1989 г. , когато се разпадна РЕВЮ се оформи идеята с Бойчо и Киро да направим тройка. Направихме 3-4 парчета от рода на "Ала-Бала" и "Шарената сянка", но докато се усетим Киро се върна в НОВА ГЕНЕРАЦИЯ. Той си прескачаше където му е удобно, а те вече се бяхя утвърдили. Аз може би затова не погледнах много ентусиазирано но варианта: аз, Киро, Кристиян и Мите. Във всички варианти, в които сме свирили - те тримата в тройка; аз, Киро и Кристиян; аз, Киро и Митко(КАЛЕ) - е било сполучливо, но този вариант - четиримата заедно - не се е осъществявал. Преди КАЛЕ, през 1985 г. , имахме такива проби, а дори имаше и пети човек - един Чарски (клавир). Просто не ставаше. Тази четворка не се получаваше и никога не се получи!

Доколкото разбрах Митко е бил веселяк...

В. Г.: Напротив! Това исках да ти кажа, че той не е бил много отявен купонджия. Е, обичал да ходи на гости, но не бил и бохем, който оставал до късно. Но в малкото моменти, когато е употребявал алкохол, се е представял много добре. Представям тази му страна, която малцина знаят, т. е. купонджийската, която беше слабо изразена в живота му, но когато я е покзвал винаги е бил недостижим. Това със сигурност мога да го потвърдя!

Имаш ли представа защо Митко не беше подхванат от емигрантската вълна?

В. Г.: Мисля че когато вълната тръгна му се роди дете. Другото, което не е малко, е че НОВА ГЕНЕРАЦИЯ продължаваше да свири. Тези две неща са абсолютно достатъчни. Със сигурност не му е било приятно оставйки сам тук, при положение, че повечето му приятели са навън. Като се върнах от Германия се видяхме, стана ми много приятно, че свири. НОВА ГЕНЕРАЦИЯ пак се бяха закрепили добре. Имаше един кризисен период, в който всички го напуснаха. Бяха се оправили. Там свиреше един мой приятел - Димбето.

Един от най-добрите и сполучливи концерти се състоя в зала "България"...

В. Г.: Това беше идея на Митко - лайв с приятели и изсвирване на по-стари парчета. Беше готино!

Кое ти е любимото парче на КАЛЕ?

Трудно ми е да определя! Те са няколко. Харесва ми "Внуците". Много съжалявям, че оригиналът го няма. Брат ми някъде го затри някъде. В този запис участваха и Вълко, Милен и Иван Пънкара. Като музика ми е много любимо. Бедата на КАЛЕ е, че повечето от парчетата отидоха по други групи. "Чичо" например мина през РЕВЮ.

Има един много уникален запис на "Малко момиченце"...

Не зная точно за кой става въпрос, но двамата направихме един запис в едно момиче - Рени - с една куха китара. Митко си го свиреше и пееше, а тя му пригласяше на припева. Това е оригинала. След това го записахме с бас. Ние щяхме да го свирим на рок фестивала през 1988 г. , бяхме го подготвили заедно с "Любов". Тогава не ни допуснаха и тези парчета така си останаха. Имаше цензура, поискаха предварително текстовете и ни казаха: "Вие няма да свирите!" После чух от групите (Иван Латинов ми каза), че някой дал предложение да се направи стачка. Но никой не посмя. Всеки се ослушваше и си излезе на сцената. Аз не ги обвинявам. Нормално е! Хората организатори ги е страх, че ще дойдат ченгетата... На първия фестивал са имали проблеми с полицията след нашето излизане. Нас всъщност ни смъкнаха от сцената. Но мисълта ми е, че тези парчета - "Чичо", "Малко момиченце" и "Любов" са на КАЛЕ. Но публиката не можа да ги чуе в нейно изпълнение, а бяха популяризирани от други групи.

Имам един специфичен въпрос. Как реагира, когато научи за смъртта на Митко? (на този неудобен въпрос Васко реагира много резервирано - б. М. Х. )

Не ми беше приятно (слабо казано). Аз се прибрах от морето. На по- предишния ден, на 5 септември, пихме по различни капанчета и на мен ми се разсипа 4-5 пъти чашата. Тогава се попитах какво става. Дотогава имах само един приятел, който почина. Като се прибрах и разбрах, в "Клуб 17" един приятел - Габи - ме посрещна с новината, ми дойде като гръм от ясно небе. Изобщо не съм очаквал! Преди да замина на морето му ходих на свиждане. Той беше зле, но никакви изследвания не бяха излязли. Не съм бил подготвен за тази мисъл, че може нещо да му стане. Стана ми мъчно и тежко и какво ли не... Трудно ми е да го опиша...

Като какъв човек ще остане в съзнанието ти?

На първо място като творец-великан и то основно на поезия. Бих казал най- добрия в България! Защото неговите неща са гениални! Чудя се как още никой не е обърнал внимание. Обикновено такива хора ги оценяват след като изчезнат, обаче. . . Е, има едно изключение с една-две книжки... Както е казал: "Малка Висока Скала". Той беше много сам приживе, през целия си живот. Аз си спомням за един хороскоп, който през 1983 г. му пристигна. Неговият беше написан с много черно мастило. На останалите бяха много хубави, а неговия - много "dark". Тогава той го скъса и хвърли. Даже снимката хвърли, но аз я пазя. Общо взето този хороскоп се оказа верен. На няколко места се споменаваше, че през целия си живот ще бъде сам и той малко или много остана сам и неразбран. Независимо, че около него имаше много хора. Само заради тази поезия, която пишеше... , всъщност излъчването й беше за (на) сам човек.

Предполагам, че има и парчета, които не са свирени много или са недовършени. Смяташ ли да ги направиш след време?

Да. Смятам първо да направя "Апокалиптра". Това е негово парче, но аз искам да съчетая текста с музика на АБСОЛЮТНО НАЧИНАЕЩИ. А и ми се иска останалите песни да ги има записани "черно на бяло". Жалко, че парчета като "Улица", "Нов живот" и "Епитаф на Кале" нямат качествени и цели записи.


Интервю с майката на Димитър Воев

Репортер: Мариела Христова
фен клуб Нова Генерация завинаги

Той много се запали по китарата - това беше основното. Един ден вида по телевизията една жена, която пееше и свиреше на сцената и той каза: "Искам ето така да пея и да свиря на сцената. " И понеже баща му му уйдисваше (и той беше малко музикант) направи първата китара, която беше с петолъчка, като китарата на ABBA. И Кристиян се запали, но той си я направи сам. А на Митко му я направи баща му - беше електирическа. Преди да се издигне Митко свиреш в кръчми, но тъй като не обичаше цигарите(не му понасяше), пък и не това беше целта му... Взимаше уроци при един много известен учител. Веднъж каза: "Аз не искам да свиря по кръчмите! Аз просто искам да си пиша музиката!" Както и после стана. Пишеше си всичко сам. Искаше да изнася концерти. Тогава те трудно пробиха.

Бяхте ли му съпричастни?

Да. Мъжът ми повече, аз по-малко. Но живо се интересувахме от всяко тяхно деяние. После като се ожени аз изостанах, защото гледах детето. Те си ходеха насам-натам, свиреха. Само питам как е минало и абсолютно винаги му пожелавах успех.

Той споделяше ли с вас?

Не много. Аз като че ли не съм го питала много, но за концерти казваше. Аз скоро разбрах, че е имало много неща, писани от него. Може би той си ги е имал готови; като му дойде някоя мелодия да си има готов текст. Както стана с "Куклата". Песента "Кукла" е от него и когато започнаха да я пускат по радиото той каза: "Те ми поискаха текста и аз им го дадох готов, написан. ". Каза го с пренебрежение, все едно "голяма работа".

Какво ще разкажете за детските му години?

Много беше послушен. Аз първоначално не работех, гледах го. До 30-годишна възраст гледах и двамата. Просто не съм имала проблеми с него, не е бил палав и лош. По едно време започнах да работя на смени и като му кажех: "В 12. 30 да си вкъщи, защото аз излизам в 13. 30. Трябва да обядваме, да измия съдовете и да тръгна на работа. " винаги беше точен. След 12. 00 вече го гледам да се задава и да дърпа Мони, който е по-малък с 4 години. Много го гледаше. Всичките комшийски деца щом са с Митко - майките спокойни. Той ръководише цялата банда дечица. Майките казваха: "Щом Митко е с тях няма страшно!" Ходеха из парка, до зоологическата градина (ние тогава живеехме с центъра). Търсеха го. Децата бяха доволни, спокойни бяха и майките. Спомням си, че, Мони беше в количка, аз си седя с майките в градината, и той изведнъж (значи от малък му идва), както беше клекнал до мен каза: "Клечки събирам аз. Клечкар съм аз, клечкар. " Тогава го запомних, за да го кажа вкъщи и сега го помня.

Като живеехме в къщата винаги съм била спокойна, че няма да падне от прозореца. Аз си гледах работата, той си стои на прозореца и си играе. Един де минаваше боклуджийската кола и той каза: "Ей, мамо, виж. Бунджийската кола, бунджийската кола минава. " Толкова ми стана смешно. Тогова беше на 3-4 години.

Ходили сме много на Витоша. Мъжът ми купи едно място на Ромча и започнахме редовно да ходим там. И на море много ходехме. Като малък не обичаше да яде месо. Повече кайма ядеше, но в един момент и нея спря да употребява. Преди да започне да яде каймата ходихме на един остров в Болшевик на почивка. Там ядяхме постно, защото нямаше от къде да си поръчаме друга храна. 14 дена бяхме на този остров и на връщане слязохме на гарата в Бугас и си взехме кебапчета. Той за първи път изяде 2-3 кебапчета. Много обичаше пиле и пържени картофи. С влизането питаше какво има за ядене. В един момент, като се запозна с Нели, спря да яде месо и каза: "Аз повече месо няма да ям! Ще ми сготвите нещо постно!" и ние изпаднахме в паника. "Ама защо постно? За колко време? Как ще го ядеш това постно?" "Край! Казал съм, че повече месо няма да ям! Ще ми готвите постно!" И после разбрахме, че Нели му е повлияла да яде постно.

Според вас Митко беше ли особен?

Да. Малко по-особен беше. Той вярваше в духове и може би това му беше по- особеното. Моят дядо е бил медиум и е говорел с духовете. Аз съм присъствала на сеанс. Ако не бях присъствала щях да мисля, че ме лъжат. А кат оразправях на Митко, той вярваше. Бях му дала едно кръстче и той си го носеше. Мъжът ми не вярва в тези работи. Например на една книга трябва да напиша азбуката и започна да викам духовете - съответно ми тръгва чашата. Аз имам слаба, която се движи. Това се прави вечер, на тъмно. Веднъж ми тръгна чашата като бях ученичка и ми се яви някакъв дух.

Двамата сте се разбирали много добре...

Много пъти Митко ми е давал съвети - еди какво си, еди как си. Много обичаше да свири. Беше упорит. Тук имаше 3-4 китари. Двамата с Мони много свиреха заедно. Веднъж баща му му каза: "Ако искаш да се издигнеш трябва да свириш по осем часа на ден. Ето това е! Друго положение няма!" Тогава той се вслуша и започна да сиври.

Но той всъщност не е работил, а се е занимавал само с това...

Да, само с това. Времената бяха длуги, но Митко много свиреше. И Мони свиреше. Аз много пъти карах мъжа ми да ходим на концерти, но той казваше: "Къде ще ходим? Там са 15-годишни! Ние сме старци!"

Присъствахте ли на концерта в памет на Митко?

Да. Там имаше много хора. Хареса ни. Но по принцип не съм ходила много по концерти и рецитали. Даже по едно време свиреха в НДК, около Коледа. Казах на Митко, че искам да ни вземе билет да го видим как свири в НДК. След това ходихме на последния кноцерт "Зад опашката на Коня". Там вече го болеше главата. Ние позакъсняхме малко и жената не искаше да ни пусне. Казвам: "Как така няма да вляза? Синовете ми свирят, а аз не мога да вляза да ги видя. Билети?! Какви билети?" А мъжът ми казва: "Ние сме придружители, т. е. от групата. " След концерта Митко се оплака: "Болен съм! Болен съм, нещо главата ме боли, гърлото ме боли... " Всъщност от гърлото се започна. Много интересно как така се прехвърли на главата?! Ако го бяха оперирали по-рано... От юли месец го болеше, а те в болницата не можели да го приемат, защото няма легла. Цял месец му правиха всичко друго, само не каквото трябва. Главата го боли, а те казаха, че бил бял дроб, та бъбреци... Съвсем други работи правят, а не да му видят главата на скенер. Туморът растял с дни. Ако е бил по-малък е трябвало да го изчистят, но лекарите късно оставиха. Не можело да се рови в мозъка! С майка ми много пъти сме си говорели, че ако го бяха изчистили, ако беше останал жив, след като са му ровили в мозъка са могли да го осакатят - я крак, я ръка, да не може да се движи, да свири... Още по-лошо! Както е свикнал с китарата, с музиката, какво щеше да прави?! А Георги Минчев два пъти му правиха операция и се оправи. Продължава да свири и пее. Той сам си каза, че понякога забравял думички, песни... Имал си е късмет!

Митко е бил срамежлив като малък...

Митко не обичаше да ходи с къси ръкави. Аз му навивах ръкавите, а той ги спускаше. Казвах му, че е горещо. Беше срамежлив. Даже не поздравяваше и му казвах, че е срамота. Като стана голям започна да поздравява. Много го бъркаха с момиче. Казвам: "Какво момиче? Той е станал на 14 години, момче си е!" Може би като му слагах шапка, защото миглите му бяха много дълги и извити, опираха му чак в очилата. На 4 години ги сложи, защото имаше астигматизъм и далекогледство. После се оправи и ги махна. А като беше бебе получи обезводняване и за малко щеше да умре. На 7 месеца постъпи в болница и остана там 15 дни на системи. Като отидохме да го вземем съвсем беше отслабнал. Тъкмо беше понадебелял и сестрата го води един слабичък, не можах да го позная. Казвам на мъжа ми: "Ама това не е моето дете!", а жената казва: "Как да не е вашето дете?" Той като ме видя и ми се усмихна и казвам: "У, вярно , че е моето дете!". И вкъщи като го заведохме продължи да кашля.
Тъй като прочете Библията знаеше много неща. Аз сега избягвам да слушам негова музика. "Отвъд смъртта" е много тайнствена, страшна, но много интересна. Аз се страхувам от тъмното и като я слушах ми беше много особено. Една вечер го видях седнал на земята и ми казва: "А сега ми дойде вдъхновението. " Пише на нощна лампичка и аз му казвам: "Какво виждаш на лампа?" От малък много книги изчете - разни приказки, философски книги. Много четеше! Мони по-късно започна да чете филисофия. Митко много знаеше и беше много умен. Лошото е, че рано си отиде. Хубавите хора бързо си отиват, а пък лошите остават.
Обаче имаше самочувствие. Обичаше да се облича хубаво. С него имахме еднакви вкусове, много се разбирахме двамата. Но се движеше със самочувствие. Младежта започна да ходи с къси панталони. Баща му веднъж му направи забележка: "Да ги махнеш тия панталони!" Беше облякъл едни хубави, бели панталони. Каза, че ги купил от певицата Мими Иванова, може би бяха дамски. Баща му му казваше да ги махне, а той отвръщаше: "Сега така е модерно!" Той много обичаше хубавите ризи. Имаше голяма слабост към тях.
Последната година бяхме на Ахтопол. Те бяха в къмпинг "Арапя" и ходихме на разходка до Ахтопол. Те дошли да ни търсят, без да знаят адреса и Митко вика: "Познахме по цикламеното, дето виси на балкона. " Аз имам една цикламена хавлия, с нея ходя на морето. Аз излязох на балкона и Митко викаше: "Мамо! Мамо!", а Маги: "Мамче! Мамче!" На другия ден ходихме на Ахтопол, ядохме сладолед, разхождахме се и там младежта като ни видя: "Ей, Митко от НОВА ГЕНЕРАЦИЯ!" Ние грабнахме детето, те се струпаха край него за автографи, даже снимки си правиха. Ние се дръпнахме в страни. Това беше последното лято с него.

Фактически те тук са се събирали да свирят...

Да, много свиреха у нас. Той преди състава свиреше с Пенчо, Геша и Славчо.

Как възприемате неговото творчество?

Всичко, което е негово харесвам - песни, стихове. Още преди да почине ми харесваха. Мъжът ми казваше: "К'ви са тия песни? К'во е т'ва? К'во си писал?" Но на мен ми харесват. И сега последната тава съм я слушала. Скоро нищо не съм слушала, защото ми е мъчно, избягвам да ги слушам.

Каква е преценката ви за "ОТВЪД СМЪРТТА" като музика и текстове?

Страшно е. Той може би го е предчувствал. Когато е писал ние не сме били тук. Той живееше на друго място. Ние много неща не знаем. Аз даже не знаех, че толкова много неща е писал. Те и много не говореха. Нели много работи. Също не казва.
Митко не обичаше цигарите. Също така и алкохола. Само да му се вмиришат дрехите и веднага ги слагаше за пране. Нели казваше, че и други мъже й предлагали, но те или пиели, или пушели, а Митко нито едното, нито другото. Аз чат-пат запалвам.
Много обичаше да ми разказва за духове. Не знам защо имаше такова влечение. Мен ме беше страх. Избягвах да говоря, но той постоанно разпитваше - какво било, що било? А пък аз бях 12-13-годишна, когато дядо ми правеше медиумите. Аз само си седя и слушам, а всичко се записваше на тетрадки, всичко говорено. Знаех, че горе работят и ходят на молитви.
Много ме разпитваше за рода ни. Аз му бях казала за моята баба, че е чехкиня от графско потекло - може би за това той малко се надуваше и се гордееше, че е от графско семейство.
Беше възпитан и прекалено чувствителен. Някой път като му се скарвах след това съжалявах. Веднъж баща му го заведе на екстрасенс и тя това го е казала. Като малък не се е налагало да го изпитвам, много добър ученик беше. Като стана по-голям си купуваше учебници. След осми клас постъпи в Хранителния техникум. Там беше една година, но не можа да изкара, защото не го влечеше готвенето. А учениците идвали пияни, псували, въобще не му било приятно. Но беше голям майтапчия. Спомням си, че ми казваше: "В каймата се слага яйце, нали знаеш?"
Веднъж кандидатства в естрадния отдел. В изпита се изискваха два инструмента - китара и контрабас. Даже взимаше уроци, но после се отказа да кандидатства, защото нямало да го приемат. После се издигна с НОВА ГЕНЕРАЦИЯ. От много хора чувах отзвуци, че бас китариста бил много добър. Колегите му много го уважаваха. На погребението имаше 300 човека, много народ... Дори една жена се чудеше кой е починал, та се е събрал толкова народ. От Русе имаше много, те там много го обичат, също така Варна и други градове.

За свободното му време какво ще разкажете?

Най-много четеше. Като малък събираше индианци. Много обичаше пеперудите и ги ловеше. Даже си беше направил една кутия с прозрачен капак. На вилата вечерно време се явяваха. Имаше много красиви пеперуди, забодени с игличка. Въобще много обичаше животните. Мъжът ми беше намерил един таралеж и с него си играеха. Двамата после довлякоха една сврака.
Веднъж майката на Аля каза: "Толкова възпитано и интелигентно момче беше! Той сигурно ме гледа отгоре, а може даже и да ми се усмихва. "
Когато Митко почина баща му отиде при екстрасенска, която говори с духове. Той веднага казал, че иска да говори с Митко, а тя казала: "Ама те са двама!" Тя от къде ще знае, че са двама. Значи само по това аз разбирам, че има нещо, някаква връзка. Той понеже е кръстен на баща ми, а и той е починал... Тя попитала: "Кой Митко?", а мъжа ми отговорил: "Ами сина ми Димитър Воев. Искам с него да говоря. " Тя казала: "Те двамата се движат непрекъснато заедно. " "Тук уча, продължавам да уча (накаква наука, бел. ред. ) и свиря на арфа. Ако някой път Мони чуе, че се свири на арфа да знае, че му изпращам послание. "- така казал Митко. После и баба му се явила (а тя пък от къде ще знае, че баба ми се казва Слава). Казала: "Тука има една Слава. Пазете се от кражба!" Един ден като се прибирах видях, че са се опитвали мазето да отварят. По това човек може да разбере, че има нещо. Само си правим разни догадки. Обикновено духът витае до 40 дни - тук се тропне, там се тропне. Той последно беше тук. В болницата в стаята имаше по 5 души и всеки шум го дразнеше. Събота и неделя мъжът ми го караше тук, за да не там при болните. После го откараха във Военна болница и там почина. Маги един път разправяше, че като се събуди: "Като че ли някой ме дърпа за косата. " И аз си викам дали не е Митко...
Митко го сънувах един-два пъти. Беше облечен в накакъв черен потник и тичаше по люлеещ се мост.
Според мен те са в някакво друго измерение (става въпрос за духовете, бел. ред. ), в което ние не ги виждаме. Не знам дали те ни виждат. Когато мъжът ми беше при екстрасенската Митко питал: "Стои ли ми чашата на масата?" С това започнал. Коя чаша и на коя маса - не зная. Спомням си, че Нели му беше купила една голяма чаша да си пие млякото. Той много обичаше мляко. Може и за нея да е питал: "Стои ли ми чашата на масата?"


Бабата на българският ас в рок музиката Димитър Воев пред фен клуб Нова Генерация завинаги

Репортер: Мариела Христова
фен клуб Нова Генерация завинаги

Разкажете нещо по-интересно за детството на Митко Воев.

Беше толкова кротък, като момиченце. Още като беше на една година започнах да му чета приказки. Многа обичаше да си играе с една ръкавица. Не знам от къде я беше взел. Обичаше да си фантазира, интересен беше. На 2-годишна възраст с мъжа ми го заведохме на море и през цялото пътуване от София до Бургас си играеше с едно микимаусче. Като отидохме там в стаята имаше едно шише, в което беше паднала една муха или пчела. И с него си играеше. Много кротък беше. Където и да ходим сядат двамата с Мони и като се заковат, не мърдат. Няма да кажат "Гладни сме. " или туй-онуй, като другите деца. Той много гледаше Мони. Имахме му доверие, пускахме ги заедно. Някак си съвсем различен беше. Мони също беше кротък, но не беше като него. Необикновено кротичко дете - тихо, мълчаливо, срамежливо. Маги също е такава. В черти прилича на него. Митко от малък искаше да свири на китара. Баща му му направи една и започна да свири.

Интересно ми е как възприемате неговото творчество?

Аз единствено намерих едни стихотворения. После прочетох някои неща и се учудих колко неща не знаем за него. Нищо не ни казваше. В училище беше отличен ученик. Ние живеехме на улица "Иван Вазов", а училището беше на "Цар Иван Шишман". Замина на море и се върна късно. Поради тази причина се записа в един хранителен техникум, но не успя да изкара и година. Не можа да свикне. Учениците идвали, слагали крака на чиновете, не учели. Той не можа да се помири с това. Напусна и държа изпити в гимназия. Според мен много рано се ожени, но щом се обичат и разбират това няма никакво знначение. Жалко, че остави две дечица.

А бихте ли разказали за по-късните години?

Аз нямам голяма представа. Митко имаше много приятели. Спрямо мен много добре се държеше, много ме обичаше и казваше: "Обличай се, хубаво се обличай! Справяй се!" Когато дойдохме тук му беше тежко и си дружеше с приятелите оттам. С Кристиян бяха съученици и свиреха заедно. Имаше и много други приятели, но те после се пръснаха.

А знаете ли нещо за неговите хобита? (А имате ли представа за неговите хобита? - НГЗ, бел. В. )

Като беше малък в едната стая имаше легло с перваз и на него стояха неговите индианци. Много индианци събра - редеше ги, раменяше ги. Беше ги подредил и само някой да му ги пипне и казваше: "Кой ми ги е пипал?" Нали майка му бършеше прах. Освен това рисуваше хубаво. Мъжът ми също рисуваше и може би на него прилича. Виждала съм доста хубави рисунки, но тези индианци бяха много интересни. Всичките съм ги запазила.