Шаблоны Joomla 2.5 здесь: http://joomla25.ru/shablony/

Какво бих направил, но няма да направя

Написана от Румен Димитров. Posted in Подземни поети

Понеже виждам,
че единствената причина да ме мразите
е в това,
че аз не ви обичам,
то ще ви кажа:
чудесните ви златни очи
ще изтекат във кървави сълзи.

Ще потекат те
сред собствения ми
сатанински смях,
а последния ви
(наистина признавам)
законен вик
ще изкънти
в тръбата 
на прерязаното гърло.

Ще се разпенят
кървави мехури
(няма как)
но аз
ще прекъсна
тяхната оргия
пристягайки врата ви
с тънките (и все пак здрави)
черва,
с които ще съм си услужил
разрязвайки корема ви 
с бръснач.

Накрая, в пристъп на хуманност
ще ви оставя аз ушите здрави
за да не пропуснете ни дума
от туй, което имам да ви кажа.
А то е:
"Понеже виждам,
че за вас е вече невъзможно
да ме мразите
то аз великодушно ви прощавам,
макар че малко съжалявам,
че съм принуден
да усмърдя земята
с вашия, уви,
безформен, смачкан труп.
Сега, понеже знам,
че ме обичате
и че молба излъчват
празните ви дупки,
които преди малко
бяха ви очи
то ще ви оставя да размислите,
а това неминуемо ще стане,
защото ще се осмеля да ви призная,
че всъщност сте ми безразлични."

След тези думи
ще ви отрежа и ушите,
защото те без друго 
вече няма да ви трябват,
а после ще привикам
кучетата, подмамени от
димящото ви тяло
и ще им ги подхвърля
в знак на благодарност
затова, че те,
въпреки очевидния си глад,
не ми досаждат.

Разбира се,
не ще оставя тялото ви
(или онова, останало от него)
на произвола на съдбата.
Обаче отсега ви казвам,
че няма да се уморявам
да ви копая гроб,
а после пък да го заривам,
о, мразя да копая,
но за ваша радост
обичам огъня.
Така че
ще ви залея със бензин,
ще извадя от джоба си
огниво
(каквото винаги ми се намира),
ще драсна с опитна ръка
и огън ще запаля с гръм
(о, сладък звук, о, сладостно трептене).

После, доволен, ще поседна,
за да мога
да подклаждам огъня,
да мога
да топля студената си кожа
и да гледам
как се гърчи
вече черното ви тяло.

Е, това също 
ми омръзна:
ще си тръгна
преди да е загаснал огъня
и вече ще съм ви забравил,
когато ще засвиря със уста 
и с бодър дух
ще ида да поспя.